От зимните култури, които се засяват през есента, най-голямо значение у нас имат пшеницата и ечемикът и по-ограничено - ръжта, тритикалето, рапицата, макът и някои зимни предкултури (репко, грах и др.). Те се засяват от втората половина на септември до края на октомври.
Зимните култури се отглеждат след различни предшественици, които се различават по технология на отглеждане (окопни, със слята повърхност) и време на прибиране (от края на юни до края на октомври). Ето защо обработката на почвата за зимни култури зависи от вида на обработките за предшественика, срока на неговото прибиране и състоянието на почвата (влажност, заплевеленост, уплътненост и др.).
Основната задача на предсеитбената обработка за зимните култури се състои в осигуряване на оптимални условия за дружно поникване и развитие, за добро вкореняване и презимуване на растенията, а именно:
- Най-горният почвен слой (6-8 см) да е разрохкан и наситен, тъй като буците затрудняват равномерната сеитба;
- Почвата да е добре улегнала и под дълбочината на засяване да е създадено твърдо легло за семената, така те попадат на еднаква дълбочина и дружно поникват;
- По-пълно да са заорани плевелите, растителните остатъци от предшественика и торовете.
В зависимост от времето на прибиране на предшественика предсеитбената обработка за зимните култури се разделя условно на две групи: след рано прибиращи се (юли-август) предшественици и след късно прибиращи се (септември-октомври) предшественици.
Предсеитбена обработка на почвата след ранни предшественици
Качеството на предсеитбената обработка на почвата след ранните предшественици зависи от срока, дълбочината и начина на нейното извършване след прибиране на предшественика. Когато в почвата има достатъчно влага (най-често след най-ранните предшественици - грахова и фиева смес, рапица и др.), непосредствено след прибирането на предшествениците може да се извърши оран на дълбочина 18-20 см. Едновременно с оранта се извършва брануване за разрошване на буците и изравняване на почвената повърхност. Когато след прибирането на предшественика почвата е суха (най-често след средно ранните предшественици - фасул, грах, царевица за силаж, бостани и др.) и е заплевелена с многогодишни плевели, извършва се по плитка оран - на 10-15 см. Изискването е оранта да се извършва на такава дълбочина, при която не се образуват буци, тъй като тяхното разбиване изисква допълнителни обработки и разходи. След първата обработка до сеитбата на зимните култури (период от 2 до 4 месеца) в зависимост от заплевеляването на почвата се извършват 1-2 междинни обработки. При силно заплевеляване площите се култивират или дискуват на 10-12 см, а когато се е образувала почвена кора (след проливни дъждове), те само се брануват.
Непосредствено преди сеитбата се извършва задължително култивиране с брануване или дискуване.
Когато зимните култури се засяват след житни (пшеница, ечемик и др.) стърнищата се обработват като след ранни предшественици. Непосредствено след жътвата стърнището се изорава на дълбочина около 20-22 см с едновременно брануване или дискуване за наситняване и заравняване на почвата.
Предсеитбена подготовка на почвата след късни предшественици
Основните предшественици за зимните култури са късните окопни култури (царевица, слънчоглед, соя, цвекло, картофи, памук и др.). Те се прибират през септември и октомври и това скъсява времето за извършване на предсеитбената обработка. Обработката на почвата след тези предшественици често съвпада със засушаване и при оран с плуг се образуват буци. Сеитбата след такава обработка е некачествена - семената се засяват на различна дълбочина и не поникват дружно.
Начините и дълбочината на предсеитбената обработка за зимните култури след късните предшественици се определят от изискването за довеждане на почвения повърхностен слой във физично състояние, което осигурява оптимална сеитба и дружно поникване на семената. В повечето случаи тези изисквания се постигат по-добре с плитка обработка на почвата. В резултат на по-плитката обработка (8-10 см) се създават благоприятни условия за качествена сеитба, равномерно поникване, добро вкореняване и презимуване на растенията и в повечето случаи се получават по-високи добиви.
Решаващо значение при определяне начина и дълбочината на предсеитбената обработка след късни предшественици имат влажността на почвата и заплевеляването.
При наличност на влага и на многогодишни плевели се препоръчва да се оре на 16-18 см с едновременно брануване или дискуване. Когато по време на прибирането на предшественика почвата е суха, за да се избегне образуването на буци е необходимо да се извърши плитка обработка. Нейното качество е по-добро, когато обработката се извърши с дискови плугове или брани, които разрохкват почвата на дълбочина 8-10 см. Резултатите от дискуването са толкова по-добри, колкото площта е по-добре очистена от растителни остатъци и по-малко е заплевеляването.
В районите, подложени на ерозия, дисковите оръдия може да се заменят с култиватор разрохквач, с който почвата се обработва на 10-12 см, а растителните остатъци остават на повърхността. При рохкави и с лек механичен състав почви, чисти от плевели, предсеитбената обработка може да се замени с директна сеитба, извършвана със специални сеялки.
{youtube}jKC1j3bArK4{/youtube}
