Овесът се напада от специализираната форма Puccinia coronifera съществуват и пато-типове, които са специализирани спрямо някои устойчиви сортове. Напролет овесът се заразява от пренасяни по въздушен път ецидиоспори, образувани върху междинните гостоприемници от род Rhamnus - у нас най-често R. cathartica (зърнастец) или чрез въздушнопреносими уредоспори от южните на нас райони. Епидемии от ръжди по зърнено-житните се развиват при вторично заразяване от уредоспори. Коронестата ръжда по овеса образува широки, оранжево-жълти пустули с брашнеста консистенция от уредоспори с размери, вариращи между 1-5 мм, неравномерно разпръснати по листната повърхност. В края на вегетацията се образуват телейтоспори, с които патогенът продължава развитието си върху междинните гостоприемници.
Как можем да се борим с болестта листна, коронеста ръжда по овеса?
Съществуват редица културно-стопански практики, които могат да ограничат заразяването на овеса с коронестата ръжда. На първо място, да бъдат отглеждани устойчиви сортове овес или да се избягват силно чувствителните. Самосевките от овес да се унищожават. Трябва да се избягва прекомерното азотно торене на овеса и гъста сеитба на овеса.
Устойчивост спрямо коронеста ръжда проявява голозърнестия сорт овес Мина.
