Червената стридоподобна щитоносна въшка (Epidiaspis leperii Sign.) у нас е разпространена повсеместно. Напада почти всички овощни видове, но проявява известно предпочитание към крушата и сливата.
Възрастната женска въшка има удължено-овална форма, с дължина около 1 мм и широчина около 0,8 мм, с червен цвят. Пигидиумът има една двойка лобове. Щитчето й е кръгло, с диаметър около 1,5 мм, в средата слабо издуто, сиво-жълтеникаво. Щитчето на мъжките индивиди е продълговато, с почти успоредни страни, дълго около 8 мм и широко около 0,2 мм, със сивобелезникав цвят. Яйцата са удължено-овални, белезникаво-кремави.
Червената стридоподобна щитоносна въшка има едно поколение в годината и зимува като възрастна женска с непълно развит полов апарат, но без яйца. Яйцата се образуват към средата на май, а яйцеснасянето започва към края на юни, като една женска снася около 50-60 яйца. Ембрионалният стадий продължава 12-16 дни. Ларвите се излюпват, разпълзяват се и се заселват, като предпочитат по-дебелите клони, от кората на които смучат сок. В резултат от храненето на ларвите, особено при масово нападение, в местата на колониите клоните силно се деформират от образувания, подобни на раковини, които потискат нормалния растеж на клоните и годишният прираст силно намалява.
Развилите се през лятото ларви към края на август се превръщат във възрастни женски и мъжки. Тогава се оплождат женските, които остават да зимуват оплодени.
Червената стридоподобна щитоносна въшка е по-чувствителна към неблагоприятните метеорологични условия. През зимата загиват около 40% от въшките, когато температурата се понижи до -12, -14ºС за едно денонощие. През лятото загиване на младите ларви причиняват засушаването и проливните дъждове.
Въшката се заселва по-често по дебелите и рядко по тънките клонки. По плодовете се среща по-рядко, като в местата на убождане, по кожицата, се образуват червени петна.
Борба срещу червена стридоподобна щитоносна въшка
Плоските щитоносни въшки са изключително устойчиви на инсектициди, заради щитчето, с което е защитено тялото на вредоносните стадии - ларвите и възрастните женски. Допълнителни затруднения създават и малките им размери, което е пречка за своевременното им откриване.
Борбата с червена стридоподобна щитоносна въшка трябва да се насочи към чувствителните й стадии (без щит). Вегетационните третирания се извършват по време на разпълзяването на ларвите от новите поколения с контактни инсектициди. Допълнителни възможности за борба има и срещу зимуващите стадии. Зимно пръскане се провежда с минерални масла след преминаване на студовете в края на зимата до набъбване на пъпките, когато зимуващите форми напускат укритията си и се придвижват към клоните.
