От необходимите хранителни вещества белтъчините (протеинът) са основните и незаменими за всички категории и видове селскостопански птици. Качеството им се определя от аминокиселинния им състав. Установено е, че за образуването на яйцата са необходими най-малко 7, а за растежа на младите птици - 6 незаменими аминокиселини. От тях по-важни са лизинът, метионинът, триптофанът, аргининът, хистидинът, застъпени в обикновените фуражи, те се произвеждат промишлено и се добавят в дажбите на птиците.

Недостигът на белтъчини и особено на незаменими аминокиселини забавя растежа, удължава срока на угояване, влошава качеството на яйцата и месото и води до преразход на фураж за единица продукция. Значителното увеличаване на количеството на протеина в дажбите води до неикономичното му оползотворяване.

За правилното хранене на птиците, не е достатъчно да се имат предвид само нормите на протеин в дажбите и смеските, но и оптималното съотношение между обменната енергия и процента на суровия протеин, което е различно за отделните видове и категории птици.

Осигуряването на необходимата обменна енергия се осъществява чрез въглехидратите и мазнините, включени в дажбите. При недостиг на енергия в дажбите значително се повишават потребностите от протеин и се повишава разходът на фураж за единица продукция. Увеличаването на енергията в дажбите над оптималните норми причинява затлъстяване на носачките и намаляване на носливостта, а при младите птици за угояване се увеличават подкожните и вътрешните мазнини и се влошава качеството на месото.

Въглехидратите (скорбяла, захари, целулоза и др.), приети от организма, служат като източник за образуване на мазнини. Богати на въглехидрати са зърнените житни култури, картофите, захарното цвекло, морковите, тиквите и др. Обвивката на зърното и сенното брашно са богати на целулоза, но се смилат и оползотворяват лошо от птиците. Общо взето, суровите влакнини (целулозата) са трудно смилаеми от птиците, поради което трябва да се ограничават в дажбата. Суровите влакнини в дажбата на подрастващите птици не трябва да надвишават 5-5,5% при пилетата и пуйчетата и 5,5-6,5% при патетата и гъсетата, а при възрастните - 6 и 7% при кокошките и пуйките и 10% при патиците и гъските.

Мазнините са основните хранителни вещества за организма на птиците. Те не само осигуряват необходимата обменна енергия, но поддържат и топлината на тялото, благоприятстват усвояването на мастно-разтворимите витамини и стимулират по-доброто усвояване на белтъчините. Богати на мазнини са рибеното и месо-костното брашно, овесът, царевицата, соята, слънчогледът и кюспетата.

Минералните вещества (макроелементите калций, фосфор, натрий, сяра, хлор и др. и микроелементите желязо, мед, кобалт, цинк, магнезий, йод и др.) участват в състава на костите, тъканите и черупките на яйцата. Те поддържат нормалната реакция в кръвта и в тъканите, като участват в белтъчната, въглехидратната, мастната и водната обмяна в организма. При недостиг или излишък на отделните минерални вещества се влошава използването на хранителните вещества, възникват различни заболявания, намалява се носливостта, понижават се размножителните способности и се влошава качеството на получаваната продукция (яйца и птиче месо).

Калцият участва в състава на костите и черупката на яйцата. Най-добре се усвоява при съотношение 2:1 с фосфора. При недостиг на калций носачките снасят яйца с тънка черупка, поради което процентът на счупените и меки яйца силно се увеличава. Количеството на калция в дажбата трябва да е 0,8-3,5%. Богати на калций са кредата, калциевият фосфат, костното, миденото брашно и др.

Фосфорът участва в състава на костната, мускулната и нервната тъкан и в обмяната на веществата. Нормално потребностите от фосфор се задоволяват от използваните фуражи в смеските. При нужда се добавя калциев дифосфат. Богати на фосфор са месо-костното, костното и рибеното брашно, зърнените житни и солите на фосфорната киселина.

Натрият регулира кръвното и осмотичното налягане и участва във водната обмяна. При недостиг на натрий и хлор се потиска силно растежът на младите птици, предразполага ги към канибализъм, а при носачките се понижават апетитът и носливостта. Добавянето на около 0,3% натриев хлорид (готварска сол) в смеските задоволява потребностите на организма от натрий и хлор.

Липсата на микроелементи в дажбата причинява разстройства в редица функции на организма и някои специфични заболявания, което води до влошаване оползотворяването на фуражите, а с това и на прираста и носливостта. Към смеските се добавя обикновено до 0,20% от произвежданите микроелементни смески, с което се задоволяват потребностите на птиците от тях.

Витамините са жизнено важни за организма на птиците. Най-голямо значение при храненето на птиците имат витамините А, D, Е и В. При липсата им в организма възникват специфични заболявания, наречени авитаминози, полиавитаминози, хиповитаминози и др., които лесно се отстраняват, когато в дажбите се включват фуражи, богати на витамини или на витаминни препарати.

Добри източници на каротин (провитамин А) за птиците са зелените бобови растения, морковите, тиквите, жълтата царевица, витаминното сенно брашно и др.

Основен източник на витамин й при храненето на птиците са рибеното масло, хлебните дрожди, витаминното сенно брашно, зелените треви и др.

Богати на витамин Е са младите растения, зародишите на семената, овеса и др.

Витамините от групата В се съдържат в хлебните дрожди, суроватката, млякото, рибеното брашно, прерасналите семена, сочните храни, зелените фуражи и др.

Вижте още: