Пекинската патица е създадена в района на Пекин от местната китайска патица. По-късно е пренесена в САЩ (1873 г.) и е усъвършенствана чрез преливане на кръв от породата Ейлсбюри. При съвременната пекинска патица се различават два типа - по-лек американски и по-тежък немски тип.
Пекинската патица има бяло оперение с кремав оттенък. Главата е средно голяма, широка и удължена. Очите са тъмносини, а човката средно дълга, слабо извита, с оранжево-жълт цвят. Шията е средно дълга, леко извита. Краката са къси, червено-оранжеви, добре прилепнали по-близо до задната част на тялото. Крилата са малки, плътно прилепнали към тялото. Опашката е къса и широка, като патоците имат четири къдрави пера. Тялото е добре замускулено, дълго, дълбоко, широко повдигнато (оста на тялото сключва с хоризонталната повърхност ъгъл 30-45°). Средната носливост е 120-160 яйца, а при високопродуктивните стада - 150-200 яйца. Чрез няколкократно комплектуване на стадата при интензивни условия от носачка могат да се получат до 250 яйца. Пронася на около 7-месечна възраст. Възрастните патици тежат 3-3,5 кг, а патоците - 3,5-4 кг. Патетата растат интензивно и на 50-55- дневна възраст достигат 2,2-2,5 кг.
Във фирмата „Черри-Вели” (Великобритания) от пекинската патица е създаден двулинейният хибрид Х-11. Младите хибридни патета имат чисто бяло оперение. На 47-дневна възраст достигат маса 3,090 кг при разход на 3,16 кг фураж за 1 кг прираст. Патетата от бащината линия 151 на 49-50-дневна възраст тежат средно 3,320 кг за мъжките и 3,227 кг за женските при разход на 3,28 кг концентриран фураж за 1 кг прираст и преживяемост 98,2%. Патетата от майчината линия 102 достигат съответно маса 2,871 и 2,733 кг при разход на 3,47 кг фураж за 1 кг прираст и преживяемост 98,3%.
Поради лесното приспособяване на пекинската патица към различни климатични условия при отглеждането й се получават много добри резултати.
Вижте още:
Отбор и преценка на яйцата за люпене
Силажът през зимата е отлична храна за водоплаващи птици
Отглеждане на разплодни патици
