В много от личните стопанства в страната птиците се хранят предимно с домашно приготвени фуражни смески, а нерядко и само с два-три вида смлян фураж, главно царевица, пшеница и овес, или ечемик. Готови смески, производство на фуражни заводи и цехове, се изхранват по-рядко, защото цените им са твърде високи и неизгодни за стопаните.

Приготвянето на домашни смески за птиците трябва да става след запознаване с основните изисквания на различните видове, категории и възрасти птици и добра информация за подходящите фуражи за птиците, за максимално допустимото количествено участие в смеските за всеки от тях, за възможните взаимни замени и други. Всичко това дава възможност на стопаните да приготвят, ако не пълноценни смески, то поне възможно най-добрите при наличните възможности в момента. В случая не става въпрос и за необходимите (даже задължителни) фуражни добавки –минерални, витаминни, аминокиселини, ензими и други, които може да се закупят от фуражните заводи и цехове или от многобройните посреднически търговски обекти. Става дума за наличните домашни фуражи, с които се разполага.

Обикновено домашните смески за птици се приготвят с наличните фуражи и с ограничено участие на закупени такива. Затова ще насочим вниманието към рационалното използване на собствените фуражи и наложителното закупуване и влагане на някои, които не се намират в собствените хамбари, но се намират на пазара на приемлива цена.

Хранителната стойност на фуражите зависи преди всичко от техния химичен състав – вода, протеин, влакнини, витамини и други. В голяма степен тяхната хранителна стойност зависи и от възможностите и способността на птиците да усвояват техните хранителни съставки.

Обикновено фуражите се класифицират или групират по преобладаващото съдържание на едно от основните хранителни вещества (белтъчини, въглехидрати и т.н.) или по ботаническия им произход (житни, бобови, маслодайни). В случая ще насочим вниманието към основните фуражи, които се използват при храненето на птиците и се намират в личните стопанства.

Основни фуражи

Царевицата е основният фураж, който се използва при храненето на птиците и на всички други домашни животни. Тя е най-добрият източник на скорбяла за птиците и е най-богата на обменна енергия в сравнение с другите фуражи. Нейно предимство е и това, че тя най-добре се съчетава с другите фуражи, които се използват при храненето на птици. Царевицата може да участва в комбинираните фуражи за всички видове, категории и възрасти птици почти без ограничения.

Пшеницата е вторият по количествено участие фураж при храненето на домашните птици, който е собствено производство. Тя има предимство пред царевицата по съдържание на суров протеин – съдържа 12 на сто срещу 9 на сто при царевицата. Има сортове, които са по-богати на протеин, който достига до 14-15 процента. При включването й в смеските тя трябва да бъде по-едро смляна и по възможност да не превишава 30-35 на сто, особено при малките пилета. Когато пшеницата е смляна много ситно (на брашно) има неприятни последици – залепване на човките, образуване на лепкави топки в храносмилателния апарат, дори запушване на клоаката. Добавката на подходящи ензимни препарати повишава смилаемостта и усвояемостта на хранителните вещества и обменната енергия в нея. Не бива да се използва „прясна” пшеница – до 40-50 дни след прибирането на реколтата.

Овесът, който се използва по-ограничено при храненето на птици, е най-богат на сурови влакнини от житните фуражи ( до 12,5 процента). Той обаче е сравнително богат на мазнини, които достигат до 5 на сто. При добавката на подходящи ензими се повишава смилаемостта му. Овесът е най-подходящ като фураж за подрастващите птици и за петлите от бройлерното направление. Не бива обаче да участва с повече от 10 процента в смеските на малките и на млади птици и с повече от 20 на сто в смеските за възрастни птици. По-добре е овесът да се използва след пресяване и отстраняване на плявата.

Ечемикът, който се намира в значителни количества в личните стопанства, е неподходящ като фураж за птиците. Той има високо съдържание на сурови влакнини (до 5 на сто) и ниско съдържание на обменна енергия (около 2700 ккал/кг). Освен това ечемикът съдържа несмилаеми за птиците субстанции, които спомагат за намаляване на смилаемостта на хранителните вещества.Пресният неферментирал ечемик предизвиква стомашно-чревни разстройства и затова не трябва да се използва поне 40-50 дни след прибирането му.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Силажът през зимата е отлична храна за водоплаващи птици

Значение и потребности на птиците от витамини

Угояване на гъски - някои препоръки

Използване на зелените фуражи за получаване на по-висока продуктивност на селскостопанските птици