Високата продуктивност на селскостопанските птици е немислима без осигуряването на пълноценното им хранене. Това налага да се използват всички източници на фуражи.
Зелените тревни фуражи имат голямо значение. Освен някои основни хранителни вещества те съдържат и витамини, които в незначителни количества оказват голямо влияние върху жизнените процеси, здравословното състояние и продуктивността на птиците. Освен това редовното включване на зелени фуражи в дневната им дажба осигурява по-високо витаминно съдържание на получените продукти - яйца и месо. Такива продукти имат и по-висока хранителна стойност за човека.
Най-разпространените и ценни витаминни фуражи (при изхранването те трябва да са съвсем свежи) са люцерната, детелината, копривата, житните треви и др. Зеленината се дава в дневната дажба на пилетата от 5 до 10 г, на възрастните кокошки - по 20 г, на пуйките - по 50 г, и на гъските - по 100 г на птица. Тя трябва да бъде съвсем млада, защото със застаряването й в нея се натрупва целулоза и става трудносмилаема.
За по-доброто им използване необходимо е зелените фуражи да се нарязват ситно и да се дават веднага. Престоят им на слънце и въздух бързо разрушава витамините и затова трябва да се окосява толкова зелена маса, колкото е необходима за еднократно хранене. Ситно нарязаната зеленина се приема много добре от птиците, особено когато се смеси с брашно от житни култури и се навлажня с вода или суроватка.
При излишъци от зелени фуражи те трябва да се преработят (през топлите и сухи пролетни месеци) във витаминно сено, което се използва през зимата като сенно брашно. Люцерната, детелината и копривата са най-подходящи за тази цел.
Коситбата трябва да се извършва непосредствено преди цъфтежа или в началото му, когато стъблата са нежни, завършили са растежа си, но съдържанието на целулоза е все още ниско.
Хранителните вещества и витамините се запазват най-добре при сушенето на сянка. Използват се дървени рамки, върху които се поставя зелената маса. След завяхването и на слънце, шатрите се преместват под навеси, на сянка, където тя се доизсушава. Така добитото сено има зелен цвят и приятен мирис.
Приготвянето на сенно брашно става чрез ситно смилане. Частичките трябва да не са по-големи от 2-2,5 мм. Брашното се пакетира в книжни торби и се съхранява на сухо. То съдържа белтъчини, минерални вещества и витамини и се дава (от 5 до 10% от дневната дажба) добре размесено с другите брашнести фуражи.
Сочните тревни фуражи и сенните брашна не могат да бъдат основна храна, но те са необходима добавка към дажбата. Чрез тяхното използване се прави икономия на концентриран фураж и по-пълно се задоволяват птиците с хранителни вещества и витамини, което е условие за получаване на по-висока продуктивност.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Фактори влияещи върху носливостта на кокошките
Птичи грип – какво трябва да знаят фермерите?
;void(0);){kind=link}