Пчелният восък е вторият по значение продукт, който се получава в пчелното стопанство. Той се образува и отделя от восъкоотделителните жлези на пчелите-работнички при определени условия. В жлезите пчелният восък е течен, а след излизането му на повърхността на восъчните огледалца се втвърдява и образува малки восъчни пластинки със средна маса около 20-25 мг, или 1 кг восък се състои от 4,2 млн. такива пластинки.
Събраният от пчелина и преработен восък представлява твърдо тяло с дребнозърнеста структура и светложълт до тъмножълт цвят. При неправилното му претопяване цветът се изменя към по-тъмен до черен. Такъв восък е с по-ниско качество. Чистият пчелен восък е без вкус и с приятна специфична миризма. Гори със светещ пламък, като миризмата му се усилва. Относителната му плътност е 0,956-0,970. Колкото е по-висока, толкова восъкът е по-качествен. Водното му съдържание е в границите от 0,14 до 0,57%, но при силно емулгиране може да достигне до 5%.
При леко загряване пчелният восък започва да се размеква и става леплив, а при температура 63-65°С става течен. Застиването му започва при 61°С. Колкото по-висока е температурата на топене и заставане, толкова восъкът е по-качествен.
Химичният състав на пчелния восък е твърде сложен. В него се съдържат около 15 различни химични съединения, които се разпределят в три групи: свободни мастни киселини (13,5-15%), естери (70.4 до 74,7%) и пределни наситени въглеводороди (12,5-15,5%). Освен това в състава на пчелния восък влизат неголеми количества багрилни вещества и етерични масла, определящи цвета и миризмата му.
Восъкът не се разтваря в спирт и вода, но напълно се разтваря в бензин и петролов етер. Той леко се смесва с парафин, сапун и др. Затова при разливането му в съдове или при приготвянето на восъчни основи се използва вода, за да не лепне, или разтвор от сапун за намокряне на тези съдове и валяци при изработване на восъчни листове и отгравирване.
Восъкът се получава от восъчните суровини. Това са съдържащи восък материали, от които се получава натурален пчелен восък. Към тези материали се отнасят бракуваните пчелни пити, восъчните надграждания извън рамките, градежът от строителната рамка, отпечаткнте при изваждането на меда, парчетата от восъчни основи и др. Всичко това се нарича общо вощина. В нея се съдържа чист восък от 40 до 97%. Разделя се на две качества. В първо качество се отделят восъчни материали, които имат бял, жълт до кехлибарен цвят, не съдържат прашец и мед и не са нападнати от молци и плесени. Към второ качество се отнасят восъчните материали с тъмен до черен цвят, без да съдържат мед и прашец и ненападнати от восъчния молец. Тук се отнасят и материали от първо качество, но съдържащи малки количества мед или цветен прашец.
При преработката на вощината се извлича само част от восъка. Остатъкът след тази преработка се нарича троптина и съдържа до 40% восък. Троптина също се дели на две качества. Първо качество троптина се получава, когато вощината се преработва без разтваряне във вода и пресуване. Такава троптина трябва да бъде суха, без примеси от мед и прашец, да има светлокафяв до кафяв цвят. При стисване в ръка трябва да образува топка, която не се разпада. Второ качество е тази троптина, която се получава след варенето и пресоването на вощината и първокачествената троптина. Тя не трябва да съдържа прашец и други примеси. Има кафяв до тъмнокафяв цвят и при стисване в ръка не се слепва поради по-ниското съдържание на восък. Восъкът от нея се извлича чрез екстрахиране с бензин и се използва само за технически цели.
Вощината е нетраен продукт и трудно се съхранява поради бързото й нападение и унищожаване от восъчния молец. Вощината не трябва да се задържа повече от една седмица във временен склад или на пчелина, а трябва по възможност бързо да се преработи. Временно може да се съхранява в сухи хладилни помещения с осигурено добро проветряване, т. е. в помещенията да има постоянно въздушно течение. При такова течение восъчният молец не се размножава. При същите условия, но отделно от вощината се съхранява троптината.
Чистият претопен восък има голяма трайност, не се напада от восъчния молец, не изсъхва и не променя масата си. Същото се отнася и за восъчните основи, ако между тях няма влага. При продължително съхранение по повърхността на восъка и основите се появява тънък слой светлосив налеп, указание за чистотата на восъка. Помещенията за съхранение на пчелния восък трябва да бъдат хладни, но температурата в тях да не пада под 0°С. В същите помещения не трябва да се съхраняват неприятно миришещи вещества.
През есента, зимата и началото на пролетта част от восъчните пити се съхраняват извън пчелните гнезда. Както празните пити, така и питите, в които има мед и цветен прашец, намиращи се извън кошерите, са изложени на повреди или унищожаване от молци, плесени, мишки и др. За да не се понасят загуби, още при изваждането на питите от пчелните гнезда тези от тях, които са много стари или негодни за по-нататъшна употреба, се бракуват - изрязват се от рамките и се предават на изкупвателната организация. Останалите пити, които ще се използват през следващата година, трябва правилно да се съхраняват. Помещенията за тях трябва да отговарят на всички изисквания за съхраняване на восъчни материали. Освен това питите трябва да се поставят в рафтове във висящо положение, както са в кошера, и на разстояние 1,5-2 см една от друга. Това важи особено за по-старите пити и за питите, в които има цветен прашец. Ако няма такива рафтове, питите се подреждат в празни кошери или магазини по същия начин. Добре е на дъното на кошерите и рафтовете да се поставят препарати против молци. При поява на восъчен молец трябва да се извърши опушване чрез изгаряне на сяра.
Пчелният восък притежава ценни качества, поради което намира приложение не само в пчелното стопанство, но и в редица отрасли на промишлеността.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Стареене на питите и обновяване на пчелните гнезда
Отглеждане на пчелни майки и създаване на рояк
;void(0);){kind=link}