Мановата токсикоза се проявява преди всичко през тежките за пчелните семейства зимен и ранен пролетен период и много рядко през лятото и есента.

Тази токсикоза се наблюдава при пчелни семейства зазимени върху манов мед и през тежките зими, когато нямат възможност за облитане.
Характерните белези на болестта са: диария, много умрели пчели или пълно загиване на семейството.

Важно за пчеларите е да знаят, че причините за диарията са: съдържащите се в мановия мед отровни алкохолни манит и дулцид; голямото съдържание на соли и несмилаеми от организма на пчелите въглехидрати декстрин и галактоза и азотни вещества; масово присъствие и на микроорганизми, дрожди, плесени, кандиди, бактерии в мановия мед, които предизвикват бързото му вкисване особено , ако гнездото е влажно, вследствие на което става още по-некачествен и вреден за зимуващите пчели.

След поемането на такъв мед, несмлените остатъци от него бързо запълват задното черво на пчелите, а отровните вещества и микроорганизмите нарушават храносмилателната дейност и намаляват още повече защитните им сили. Вследствие на всичко това и невъзможността за облитане и освобождаване на червото на пчелите се появява диария, поради което изпускат изпражненията си в кошера. Ако в пчелните семейства преди зазимяването са попаднали и болестотворни и условноболестотворни микроорганизми, ноземи, амеби, паратифни и септицемийни бактерии се създават условия за едновременно появяване на съответните заразни заболявания.

Признаци - мановата токсикоза по време на зимуване и при облитане се демонстрира със следните признаци: безпокойство при прослушване, диарични жълтокафяви петна зацапващи гнездото, с разпълзяване на пчелите по повърхността на целия кошер и дъното, много умрели пчели, прокиснал и стекъл се по питите мед, недружно облитане на пчелите, зацапване отвън на стената на кошера на пчели с подуто коремче.
Всички тези признаци са сходни с признаците на Нз, паратифа и други чревни заразни болести.

Ето защо, за да се постави точна диагноза е необходимо да се извърши бактериологично изследване, за което трябва да се изпрати проба пчели, както и мед с парче пита или мед изцеден от съмнителни пити.

В пчелина наличността на манов мед в питите се установява при преглеждането им срещу слънчевата светлина, по тъмнокафявото оцветяване на медовите незапечатани участъци, както и по вкуса му, наподобяващ на глюкоза или карамел. В други случаи мановия мед има стипчив вкус, не притежава аромат и има по-малка сладост.

За химично доказване се използват следните две прости проби:

* Варова - към смес от равни количества мед и вода се добавя равно количество варова вода(бистрата част на гасена вар) Ако след завиране в епруветка се образуват ръждивооранжеви парцалчета, медът е манов.

* Спиртна- към смес от равни количества мед и вода се добавя петкратно количество чист спирт. Без да се загрява,появява се ръждива мътилка, ако медът е манов.

Когато младите и неопитни пчелари, а и някои професионалисти оставят пчелните семейства да презимуват върху хранителните запаси с манов мед. МТ предизвиква или отслабване или умиране на голям брой от тях.
Значението на тази токсикоза се подсилва и от друга страна, че тя е най-важната причина за проявяване и тежко протичане на Нз и други чревни заразни болести, вследствие на което загубите стават още по-големи, стигащи до 100% при тежки и продължителни зими.

Методи за борба - провеждат се следните практики: извършване на кратък осведомителен преглед, замяна на питите с лошокачествен мед, с качествен, ако е необходимо прехвърляне на семейството в чист дезинфекциран кошер, подсушаване, стесняване и затопляне на гнездото, при нужда подхранване с полутвърда или течна храна (гъст захарен сироп2:1) поставяне на болното семейство с кошер през зимата в топла стая за създаване на условия за ранно облитане.

Профилактика - за предпазване от МТ и висока зимно-пролетна смъртност , пчелните семейства трябва да зимуват върху качествените хранителни запаси от нектарен мед и пчелен прашец.

Ако в гнездата се установи наличие на манов мед през есента, е необходимо да се замени непременно с нектарен от резервните пити, или със захарен сироп - 2 части захар и 1 част вода.

При необходимост да бъде заменен такъв мед, открит по-късно, на семействата трябва да се подаде по 5 - 6 кг захарен сироп, който пчелите ще разположат след него и ще консумират по-рано през зимата. По този начин пчелите ще могат да излитат за облитане, преди да са стигнали до венците с манов мед.
Автор - Наско Кирилов