По растежни образувания и характер на плододаването крушата и ябълката се твърде сходни. Крушата обаче има по-ранна пробудимост на пъпките и по-слаба разклоняемост, отколкото ябълката, особено при възрастните растения. Крушата дава дървета с по-редки, по-просветлени с пирамидален строеж корони. Тя покрива по-плътно скелетните клони с обрастващи клонки, а скелетните разклонения от различните разреди имат по-добре изразена естествена съподчиненост. По-слабата разклоняемост на крушата позволява да се прилага по-къса и по-системна резитба. Резитбите при силно растящите круши, присадени на дивачка, са в значителна степен сходни с тези при силно растящите ябълки.
Резитба за формиране
Крушата се формира също в подобрена етажна корона с типична стройност и красота.
Резитба на крушата след засаждането
Еднолетките се съкращават с височина на ствола 50-60 см плюс още 8-9 пъпки. По-нататък се извършва всичко, посочено при ябълката.
Първа зимна резитба
Първата зимна резитба се извършва, както при ябълката, само че се реже по-късо, а междуетажните разстояния са с 20-30 см по-големи в зависимост от естествената склонност на сорта към пирамидалност.Скелетните клончета се съкращават обикновено с около 1/3 или над мястото, където трябва да се получат първите полускелетни клончета - на разстояние около 60-80 см от основата. Водачът се реже на 25-30 см над равнището на съкратените скелетни клонки.
Втора зимна резитба
Създава се втори етаж от срещуположни клончета, отдалечени на 0,70-1,0 м от 4-ата скелетна клонка на първия етаж. Клонките се подбират с оглед да попаднат в две от междините на първия етаж и да излизат срещуположно. Съкращават се на подходяща външна пъпка, за да се осигури подчиненост спрямо водача, който се реже на 20-25 см по-високо. Продължителите на скелетните клони от първия етаж също се съкращават над точките, където искаме да получим полускелетни клони. Третият етаж се създава на третата година по същия начин, като междуетажното разстояние се намалява до 70-80 см. Вторите и третите полускелетни клони се създават на разстояние 60- 70 см. Дължината на всеки полускелетен клон след съкращаване трябва да бъде равна на 1/2 от дължината на скелетния, смятано от мястото на разклоняването. Те се създават едностранно в етажи по скелетния клон - ту отляво, ту отдясно.
Резитба на крушата за плододаване
Към 5-ата година основният скелет на короната при крушата е вече изграден. По-нататък с резитбата се цели да се изградят и останалите полускелетни клони на третия етаж. През периода на силен растеж и бързо нарастващо плододаване се съкращават обрастващите клончета, израснали върху две- и повече годишни клонки и клони.
Клончетата към основата на клоните и техните разклонения се режат на 6-8 пъпки, тези по средата - на 5-6, а към върха - на 3-4 пъпки. На следващата година се реже до най-ниско израсналото клонче, което се съкращава слабо. Ако най-долните 1-2 клончета са слабо развити, реже се над следващото по-силно клонче, като се съкращава на 1-2 видими пъпки. Така се осигурява нормално минерално хранене на обрастващата дървесина.
Слабите клончета не се режат. Гъсто разположените прости и сложни пръстеновидни клонки се прореждат. Периодично през 2-3 години около 1/3 от разклонените и застарели пръстеновидни клонки се съкращават с 1/3 до 1/2 от дължината им. Крушата реагира много добре на такава резитба. Растежът на дърветата видимо се активизира. Ефектът от резитбата е особено очебиен, когато се съчетае с богато торене и напояване.
;void(0);){kind=link}