Резитба на нар

Нарът е листопадно дръвче или храст с височина 3-5 м. Младите леторасти са светлозелено-жълти, а вдървесинените - кафяво до червеникавосиви. Почти всички къси клончета са облистени и завършват с остър бодил. Има висока възстановителна способност. С и дори без прерязване на стъблото от зоната на кореновата шийка се развиват многобройни издънки.

При нара има пет типа клончета (три растежни и два плодни):

силни (основни), вегетативни клончета с дължина от 15 до 100 см и повече. Обикновено са многобройни и изграждат короната;
предивременни клончета - развиват се по средната част на силните леторасли в годината на тяхното образуване, с дължина 5-15 см. Върхът им е винаги бодилесто заострен;
слаби (тънки) клончета- умерено развити, с дължина 15-25 см;
дълги плодни клончета - с дължина 15-20 см. Развиват се върху предивременните клончета и завършват на върха си с едра смесена пъпка;
къси плодни клончета - израстват обикновено от странични пъпки също на предивременните клончета или от пъпки на основните миналогодишни клончета. Те имат кратък живот - 2-3 години, като през втората година обикновено завършват с цвят.

Наровите растения могат да се формират като дръвчета или като храсти. При формиране на нискостъблено дръвче още през първата или втората година при резитбата на нара се почистват излишните издънки и клонки и се оставя един основен летораст, който се съкращава на 50-60 см височина. През следващите 1-2 години на него се оставят 3-5 летораста за скелетни клони. По тях се развиват плододаващи клончета от 3-4 порядък.

При храстовидно формиране се оставят 3-5 основни издънки или силни леторасти, излизащи от зоната на кореновата шийка, като се съкращават на 40-50 см височина Остават по 2-3 странични разклонения, по които по-късно се формира плодната дървесина.

И в двата случая резитбата на нара за плододаване се състои в системно прореждане на естествено сгъстяващата се корона, като се отстраняват излишните основни (силни) леторасти, а също и повредените, сухите и болни клонки. Внимателно и редовно се почистват и издънките.

Важна практика е ежегодното своевременно остраняване на 50% от клончетата, по които през годината са формирали кичури от предимно непълноценни, по-късно отварящи се цветове. Ранното им изрязване пренасочва хранителните вещества и асимилатите към по-малък брой плодни пъпки, като се увеличава процентът на нормалните цветове и се формират по-голям брой плодове.

ВИЖТЕ ОЩЕ: