По растежа и плододаването, по листните и плодните пъпки, по различните видове клончета и тяхното развитие, включително и по торбичките и сложните (разклонените) плодни клонки крушата и ябълката много си приличат. Повечето от крушовите сортове обаче имат по-добра пробудимост на пъпките, но по-слаба разклоняемост, поради което, общо взето, крушите образуват по-редки, по-светли корони в сравнение с ябълките. Централният клон (водачът) при крушата е по-добре развит. Скелетните клони са му по-добре подчинени и короната обикновено има по-пирамидален и по-строен вид отколкото при ябълката. При крушата е по-добре изразена и подчинеността на скелетните разклонения от различните разреди,  в сравнение с ябълката. Разклонения и скелетните клони  при крушата се покриват по-добре с обрастващи клонки, чиито разклонения са и по-приближени до скелетните оси, отколкото при ябълката.

Короната на силно растящите крушови дървета се формира обикновено по етажните системи. Може да бъде формирана и по без етажните системи.

При повечето крушови сортове короната е малко по-остро конусовидна в сравнение с ябълковите дървета. При резитбата за формиране на короната на крушовите дървета водачът се оставя да надвишава малко повече скелетните клони, отколкото водачът при ябълковите дървета. Така подчинеността на скелетните клони по отношение на водача при крушата е по-добре изразена, отколкото при ябълката. Може обаче и при формирането на короната на крушата да се спазят същите съотношения на дължините на водача, скелетните клони и скелетните разклонения, както при ябълката. Чрез резитбата на крушите трябва да се повиши разклоняемостта при повечето от крушовите сортове, за да се подберат необходимите скелетни разклонения, както и за да се предизвика развитието на по-силна обрастваща дървесина за надебеляване и плододаване. Съкращаванията на продължителите на скелетните клони и разклонения трябва да бъдат умерени, за да не се предизвиква прекомерно разклоняване и сгъстяване на короната от голям брой излишни силни разклонения. Продължителите на скелетните клони и разклонения по време на формиране на короната се съкращават обикновено с около 1/5 до 1/4 от дължината им, а някои от тях се съкращават по-малко или никак.

При резитбата на възрастните крушови дървета се извършват се редовно прореждане на короната и периодично съкращаване за леко подмладяване на скелетните клони и разклонения, а така също и съкращаване за подмладяване на обрастващите клонки. Възрастните дървета на голям брой от крушовите сортове образуват прекомерно много разклонени обрастващи клонки с много голям брой застарели, засъхващи или със слаб растеж и слабо продуктивни къси клонки. Необходимо е една част от обрастващите клонки, а именно най-слабите и засъхващите, да бъдат премахнати, а останалите да бъдат силно съкратени за подмладяване. Най-добре е по-възможност поне през година или най-малко на 3-4 години веднъж да се прави такава подробна (детайлна) резитба на възрастните крушови дървета. Особено необходимо е тя да се прави по-редовно (ежегодно или през година) при сортове, които образуват прекомерно много разклонени обрастващи клонки, като Зимна деканка, Пас Красан и др.

През втората половина или към края на периода на намаляващото плододаване се извършва резитба на крушата за подмладяване на короната. Крушата реагира добре на резитбата за подмладяване и при добри грижи (отначало главно за прореждане) тя възстановява бързо короната си и започва отново да дава добри добиви.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Как се садят овощни дръвчета?

Ябълка - сортове

Резитба на малината

Годжи бери - как да го отгледаме сами