Овощните дървета образуват корони, типични за всеки вид и сорт

Разклонената част на овощното дърво образува короната. Тя се изгражда от централния клон, скелетни клони и разклонения и обрастваща дървесина.

Централният клон е основният клон на короната. Върху него са разположени скелетните клони, които израстват от страничните пъпки и са от първи разред. Големите разклонения на скелетните клони са разклонения от втори разред и се наричат скелетни разклонения. Върху тях израстват и по-малки клони и независимо от кой разред са, се наричат полускелетни клони. Централният клон, или водачът, има надмощие над останалите клони. То е най-добре изразено при черешата и крушата. Силата на водача до голяма степен зависи от броя на скелетните клони и от начина на разположението им върху него. Ъгълът, който се сключва между централния клон и скелетния клон, се нарича ъгъл на отклонение. Ако ъгълът е малък (под 45°), скелетните клони лесно се отцепват. Обикновено няколко скелетни клона излизат от съседни пъпки и образуват етаж. Ъгълът, сключен между два скелетни клона от един етаж, се нарича ъгъл на разминаване. От него зависи равномерното провеждане на хранителни вещества към по-горните части на короната. Ъгълът на разминаване трябва да бъде най-малко 90°.

Едногодишното клонче, израсло от върха на водача, на скелетните клони и разклонения, се нарича продължител. Централният клон и по-големите скелетни клони и разклонения образуват скелета на короната. По скелетните клони и особено по скелетните разклонения и по полускелетните клони израстват многобройни къси и тънки разклонения. Това е обрастващата дървесина, върху която се образуват листата, цветовете и плодовете. Тя служи за нарастване и за плододаване.

Овощните растения образуват корони, които са типични за всеки вид и сорт. При създаване на насаждение трябва да се имат предвид формата и размерите на короната на засажданите сортове, за да се определят правилно разстоянията на засаждане.

Вижте още: