Най-благоприятният срок за засаждане на бадем е през есента до настъпването на зимните студове - от началото на ноември до средата на декември. При пропускане на този период засаждане на бадем може да се извърши и рано напролет. Разстоянията за засаждане са 6x4 или 6x5 метра. При риголвана почва дупките се изкопават с размери 50x50x50 см, а при нериголвана -100x100x60 сантиметра.
Корените на бадема са много чувствителни на подсъхване и затова трябва да се покриват с мокра слама или да се заравят с пръст, докато дръвчетата се засаждат, за да се предпазят от слънце и вятър. Отстраняват с е само засъхналите, болните, силни наранените или счупени корени. Реже се до здрава тъкан, с гладки отрези, насочени надолу към земята. Дебелите и здрави корени не се режат късо. На дръвчето се запазват колкото е възможно повече и по-дълги корени, което осигурява лесното прихващане и бързото му развитие. Ако корените са засъхнали, потапят се във вода за 1-2 денонощия или се заравят с пръст и се поливат и така престояват, докато се освежат. Предварително в каца, кофа или дупка, направена в земята, се приготвя добре разбита каша от 1 част пресен говежди тор и 3 части глина, разредена с вода. Във всяка дупка се внасят 12-15 кг угнил оборски тор, 150-200 г суперфосфат и 80-100 г калиев тор или 300-350 г растителна пепел.
Торовете се смесват добре с пръст от горния 30-сантиметров почвен спой и с тази смес се запълват две трети от дупката. Забива се подпорен кол на разстояние около 10 см от стъблото на дръвчето, откъм страната на вятъра. Някои сортове бадеми (Ароматичен и други) имат изкривени стъбла и привързването им към кол предотвратява по-нататъшното им изкривяване. Корените се потапят в глинената каша и се разполагат свободно, без прегъване в дупката и без да се допуска засъхване на кашата. Пресният говежди тор стимулира калусипането на раните на корените и образуването на нови, с което се улеснява прихващането. Дръвчето се засажда на дълбочината, на която е било в разсадника, т.е. 2-3 см по-високо от повърхността на почвата. Засипва се само с рохкава пръст от горния почвен пласт, като фиданката се стръсква 1-2 пъти отгоре надолу, за да не останат празнини между корените. Претъпква се внимателно с крак, около стъблото се прави чаша, за да не се оттича водата от падналите дъждове. Полива се с 1-2 кофи вода, за да се навлажни и уплътни почвата около корените. Отгоре се мулчира със слама, дървени стърготини, фолио, сухи листа и други. Стволът се обвива с хартия, летвички или други метални или пластмасови обвивки, за да се предпази от гризачи.
Бадемът се формира в свободно растяща корона. Резитба на бадем за формиране е най-добре да се направи през пролетта, след преминаването на студовете. Когато няма покарали преждевременни клонки, съкращава се на 6-7 пъпки над определената височина на стъблото, която варира при различните сортове от 80 до 100-120 см до първия скелетен клон. При покарали преждевременни клончета се премахват всичките по стъблото, като се оставят само 6-7 в зоната на короната и всяко се съкращава на две пъпки. По-високостоящите клончета се изрязват заедно с водача. През вегетацията се филизят сгъстяващите леторасти, премахват се и израсналите по стъблото, както и издънките. През 4-5-ата година се запазват най-добре разположените скелетни клони и разклонения, а сгъстяващите се премахват. По-силно растящите се потискат чрез съкращаване над подходяща пъпка и разклонение.
Подходящи за засаждане сортове бадеми са от групата на кожночерупковите – Нонпарел, Ароматичен, Аспарух, Юбилей, и на мекочерупковите - Приморски, Кримски и други. Важно е да се знае, че бадемът се опрашва кръстосано и е необходимо да се засаждат най-малко два сорта. Добри комбинации са Нонпарел с Ароматичен, Аспарух и Марково 11 или Приморски с Кримски, Десертен или Юбилей. Всички комбинации трябва да включват сортове бадеми, чийто цъфтеж да протича приблизително в едно и също време.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Болести и неприятели по орехите в насажденията
Спидирон СПИРОВ
;void(0);){kind=link}