Раните, получени при резитбата на овощните дръвчета, са входна врата за редица болести. Проникналите в проводящите цеви патогенни бактерии или гъби причиняват ракови образувания и обилно смолотечение, особено при костилковите овощни видове.
Колкото по-дълго време трае зарастването на раната, толкова по-голяма е и опасността от заразяване. Затова се препоръчва резитбата при най-застрашените видове, като кайсия и праскова, да се прави непосредствено преди цъфтежа, а не преди напъпването. По такъв начин откритите рани по-бързо зарастват. Трябва да се избягва ранната резитба, понеже поради липса на сокодвижение раните зарастват бавно и се създават благоприятни условия за зараза.
Особено опасни са раните, получени при резитба с трион, понеже тъканите се разкъсват и зарастването е по-бавно. Затова е много важно отрезите да се заглаждат с овощарско ножче.
Често след студена зима върху южната страна на стъблата на дърветата се появяват цепнатини (слънчев пригор), причината за които са ниските температури. Ако не се вземат мерки за лекуването им, те се разрастват и се превръщат в рани, където намират храна и убежище различни дърворазрушаващи гъби и корояди, вследствие на което дърветата загиват. Затова цепнатините трябва да се обрежат, докато се стигне до здрава тъкан.
По-големите рани и цепнатини по овощните дървета трябва да се покрият със защитни вещества. Подходяща за тази цел са овощарските замазки. Те осигуряват не само защита срещу водата и въздуха, но съдържат биологично активни вещества и имат фунгицидно действие. По този начин ускоряват заздравяването на раните.
