Наклоняване се прилага на отделни клонки и клони за отслабване на растежа им както през зимния период, така и през вегетацията. При някои от сортовете наклоняването благоприятства залагането на плодни пъпки.
Скелетните и обрастващите части на овощното дърво имат различно положение (вертикално, наклонено в различна степен, хоризонтално, дъговидно извито и с насочени към почвата върхове). През младенческия период повечето от върховете на клоните са изправени и постепенно с растежа на дърветата и под влияние на плодовия товар клоните и разклоненията им се навеждат. Растежът и обрастването на скелетните клони и разклоненията им са до голяма степен в зависимост от наклона им. Хранителните вещества се разпределят между растежните точки също в зависимост от наклона, който има дървесината.
При вертикално положение на клонката най-силен е растежът в най-горната част (връхната). Колкото по-голям е наклонът, толкова растежът се измества към основата на клона или клонката. Когато клонката се постави в хоризонтално положение, растежът е най-слаб на върха, а най-силен към основата й. Тази зависимост в растежа се използва при формиране на овощните дървета, като се прибягва по възможност до по-малко съкращаване на клони и клонки. Тя се използва и при принуждаване на силно растящи овощни дървета да встъпят в период на плододаване.
