Стадо с 60 биволи от породата Българска мурра в землището на град Левски, Плевенско, олицетворява традициите в биволовъдството у нас. Стопанинът им Огнян Зиков носи от прадедите си любовта към внушителните животни, като успява да я предаде и на жената до себе си Снежана Неделчева.
„Биволите са дар, сред тях чувстваш хармония, а млякото им дарява здраве и дълголетие”, заявява пред Агри.БГ 53-годишната стопанка. Тя работи във фермата редом с мъжа си и не си представя друг, по-добър живот.
То е традиция в рода на Огнян. Прадядо му е гледал такива животни, а и предците му преди това. Биволовъдството е предавано в поколенията, трупали са опит и познания, селекцията са си я правили сами. Животните са много хубави, здрави, спокойни.
Баща му на Огнян е вече на 89 години, а до миналата година излизаше с животните на паша. Дядо му пък е бил с тях до последно, до 96-годишна възраст. Млякото на биволите казват, че е лековито. Те цял живот са го яли и са дълголетни. Огнян също казва, че с годините може да намали броя биволи, но няма никога да се откаже от тях. И аз искам да си ги гледаме цял живот. Построихме нова ферма край Левски преди 3 години и правим всичко възможно, за да се развиваме.
Животните са ми страст и двамата ги обичаме. Отначало ме беше страх малко от големите биволи, но видях, че те са интелигентни животни. И преди съм гледала животни, но по-дребни, биволите обаче са по-различни. Любими са ми. Говориш им и те те разбират.
В тях има едно благородство и благодарност към стопанина. Погалваш го животното и то тръгва след теб или ти близва ръката. Когато му се скараш, то навежда глава. Разбира те.
Съществува някаква йерархия при тях. Имахме една биволица на 30 години - всички животни я следваха. Мъжкият ни бивол, който е вече на 8 години, казва се Галиман, той пък е пазителят на стадото. Когато се пресича шосето, за да се стигне до поляната, той застава отпред, всички се събират зад него и така той ги прекарва. Ако някое тръгне настрани, го връща. Пази ги. Умни животни са биволите... И лоялни.
Работим заедно, рамо до рамо. Аз участвам в почти всичко освен в доенето. Все още доим на ръка. Всякаква друга работа върша. При раждане съм там, събирам продукция за фураж, чистя… Справяме се двамата, имаме и един пастир да ни помага.
Сега изграждаме пункт за преработка, за да минем на следващо ниво. Фермата ни е нова, а инвестициите са изцяло с лични средства, затова бавно напредваме, но сме упорити. Рецептите са ни традиционни, киселото мляко и сиренето се получават уникални като вкус и качества. Интерес към биволската продукция има, само че при нас биволското мляко не се изкупува. За да се развиваме, сами трябва да си затворим цикъла и да си продаваме.
С бавни, но сигурни крачки искаме да модернизираме стопанството и да постигнем добър пазар. Да правиш това, което обичаш и то да задоволява нуждите ти, е най-доброто. Затова няма да се отказваме от биволите и, живи и здрави, вярвам, че ще постигнем целите си.
;void(0);){kind=link}