С мониторинга на генетични ресурси, който правим в България, целим да улесним развъдните организации и фермерите. Работим в посока цялата информация да бъде дигитализирана, коментира за Агри.БГ Александър Гиргинов от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция (ИАСРЖ).

Четете още: Кампания 2024: Какви промени се готвят в обвързаното подпомагане за животни

Електронната система се поддържа от ИАСРЖ и до нея имат достъп развъдните организации за дребни и едри преживни животни, кучета, свине, коне. Достъп имат също Министерството на земеделието, Държавен фонд "Земеделие" и Българската агенция за безопасност на храните. 

Разработването на системата, която се нарича „ИАСРЖ Контрол”, отнема една година. Пусната е през декември 2020 г., като в началото среща голям отпор от страна на развъдните организации.

„Нашата цел е да следим животните – да знаем техния брой и движение. Поставяме отметката за селекционен контрол в рамките на 3 дни от кандидатстването на животното – човешката намеса отпада на 95%. 

Преди системата контролирахме 900 000 животни, а сега те са вече около 700 000. Това се дължи на премахването на дублирани животни и засилен контрол от страна на ИАСРЖ. Имахме нужда от такава система, за да правим бързи и коректни справки”, категоричен е Гиргинов.

И към момента се работи за добавянето на нови модули в системата, например за ДНК анализи и за мъжки разплодници. Целта е от стопаните да не се изискват сертификати при проверки на ДФЗ, тъй като информацията ще се извлича по електронен път. Идеята е тези модули да заработят още от тази година.

Засега фермерите нямат достъп до системата. Докато това се случи, те могат да изискват информация за своите животни, която ще им бъде предоставена от ИАСРЖ в най-кратки срокове. Преди това е отнемало до месец.

Сега тази информация е налична в рамките на часове. 

По данни на Гиргинов такава система не се използва в други страни членки. Разработката е изцяло българска, като първоначално идеята е да улеснява работата на Агенцията, но сега е от по-голяма помощ на развъдните организации. 

На въпроса ни дали има начин тази система да пребори виртуалните животни, като ги засече, Гиргинов отговори следното:

„Стремим се да ги преборим, като следим всяко едно животно – дали има раждане, или движение. Когато няма промяна с животното за 1-2 години и имаме някакво съмнение, подаваме сигнал до колегите от другите дирекции и се отива на проверка. Виртуални животни от цяло стадо са може би само едно-две, които са били засечени. Но този процент спрямо всички селекционни животни е много малък, почти нищожен”, смята експертът от ИАСРЖ.