Дюлята (Cydonia vulgaris) е ниско до средно растящо дърво или храст. Достига височина до 5-6 м. Короната й най-често е кълбовидна с големи и широки яйцевидни или елиптични листа, отдолу силно мъхести. Цветовете са бледорозови и разположени поединично на върха на къси леторастчета, които се развиват през пролетта заедно с цветните пъпки. Кората е сивокафява и гладка.
Цъфти късно, затова много рядко се поразява от късните пролетни студове и слани. Плодовете са едри до много едри. Месото около семенната кутийка е много зърнесто. Последната е пълна със семена.
Кореновата система е туфеста, силно разклонена. Дава много издънки, които лесно се вкореняват.
Дюлята встъпва сравнително рано в плододаване - 3-4 години след засаждане на постоянно място. Живее към 20-30 години, но при благоприятни условия може да живее и 40.
Културните сортове дюля са произлезли само от един вид. Сортовият състав не е така разнообразен, както при ябълката или крушата. Има всичко около 50 сорта.
За консумация в прясно състояние дюлята има ограничено значение. Тя се употребява повече за домашна преработка и в консервната промишленост главно за конфитюри, компоти, желета, за добиване на пектин и др.
Облагородени върху дюлева подложка, крушовите сортове дават едри и вкусни плодове.
Смята се, че дюлята е отглеждана още преди 4-5 хиляди години. Произхожда от Кавказ и Средна Азия.
Дюлята изисква умерен климат и защитени места, където не стават резки смени на температурата. При силни застудявания голяма част от младата дървесина измръзва. Особено тя е чувствителна към застудяванията, когато се отглежда на тежки, студени и влажни почви, макар че върху тях плододава добре.
Дюлята вирее добре на дълбоки и топли почви с осигурено напояване. Самото дърво е сухоустойчиво, но при засушаване дава лошокачествени, твърди и безсочни плодове.
