За да имат по-продължително време през годината прясно грозде, хората още от древността са използвали различни начини за съхраняването му.

А как да го съхраним дотогава?

За да имат по-продължително време през годината прясно грозде, хората още от древността са използвали различни начини за съхраняването му. Един от тях е запазването му върху лозите, без да се откъсва. Това е много подходящо за райони с топла и продължителна есен. След като зърната се прошарят, гроздовете се вмъкват в устойчиви на влага книжни или найлонови пликове, които се завързват здраво в основата на дръжките. Пликовете се поставят в сухо време. Те може да са с дъно или без дъно. За предпочитане е да бъдат с дъно, тъй като предпазват гроздето от птици и вредни насекоми. Найлоновите пликове с дъно обаче трябва да имат дупки отдолу, за да „дишат” зърната и да се отделя изпарената вода. В някои страни съхраняват гроздовете продължително време (до началото на декември), като покриват целите лози с полиетилен във фаза на прошарване на зърната. Особено подходящи са хоризонталните високостъблени формировки (пергола Тендоне) и формировките с тунелообразна подпорна конструкция. Основният начин за запазване на гроздето обаче е, след като се откъсне, да се държи в подходящи помещения. Трайността му зависи от много фактори - от сорта, климатичните условия, начина на отглеждане, беритбата, съхраняването и др.

По-продължително време се запазва гроздето от сортовете Болгар, Хамбургски мискет, Италия, Алфонс Лавале, Димят и др., както и от високите формировки (асми, шпалири). Гроздовете трябва да бъдат рехави, а зърната - едри, със здрава ципа и хрупкава месеста част. За предпочитане е те да се вземат от възрастни лози, отглеждани на наклонени терени и леки почви. Трайността на гроздето е по-малка, ако то е откъснато от лози, които са претоварени, обилно са торени с азот и са поливани до късно. Неблагоприятно влияние оказват честите превалявания, както и засушаванията през периода на узряването.

Гроздето е нежен плод, който изисква внимателно да се бере и превозва. Когато ще съхранява, то трябва да се откъсне малко по-рано, преди да е настъпила пълната му зрялост. Поради това, че всички гроздове от един сорт и на една лоза не узряват едновременно, налага се да се бере няколко пъти. Най-подходящи са сутрешните часове, след като се вдигне росата, и привечер. Задължително е времето да е сухо, защото, ако гроздето се сложи мокро в щайгите, то бързо загнива. Трябва да се внимава да не се натъртват зърната и да не се изтрива восъчният прашец по тях. Гроздовете се хващат за дръжката и се отрязват с ножица, без да се пипат с ръка. После се премахват сухите и повредените зърна. Обраните гроздове се нареждат на един ред в щайги с дръжките нагоре.

При домашни условия гроздето се съхранява в тавански помещения или в стая със северно изложение. Те трябва да са сухи, проветриви и е мрежи на прозорците, за да не влизат насекоми. Необходимо е предварително да се почистят основно, да се варосат и дезинфекцират чрез опушване със сяра (за всеки куб.м се изгаря по 3-5 г сяра) и след две денонощия да се проветрят.

Щайгите се нареждат по няколко една върху друга, като се оставят пътеки за движение между тях. Гроздовете може да се сложат и направо върху етажерки, на пода върху хартия, или пък да се окачат на здраво опънати телове. В някои райони се правят и свисла. Те представляват вързани на сопчета гроздове, отрязани с пръчки, дълги 40-50 см. Свислата се завързват на телове или на куки, прикрепени на тавана.

По време на съхраняването на гроздето в помещението трябва да се поддържа постоянна ниска температура - от 1 до 6ºС, а влажност от 70 до 80%. През първите дни влажността на въздуха се повишава, тъй като гроздовете усилено изпаряват вода. Затова се налага помещението да се проветрява или да се постави негасена вар в сандъчета. Не бива да се допусне температурата да падне под нулата, защото гроздето се разваля бързо. А по-високата влажност е причина зърната да завехнат силно.

Вижте още: