Технологията на млечното коневъдство включва принципите и форми на организация при кумисните ферми, доилна техника и доене на кобилите, организацията на хранене на конете, възпроизводство и отглеждане на младите животни, на техниката за получаване на кобилешко мляко и на производството на кумис. Организацията на кумисните ферми е специфична, в зависимост от зоната на развъждане конете и специфичните бизнес цели.
Широко разпространените сезонни кумисни ферми са организирани предимно за снабдяване на работниците от селскостопанските ферми с кумис през периода на интензивна работа през лятото и частично за доставка на кобилешко мляко в сборните млечни пунктове с последваща преработка в кумис. Сезонните ферми се организират в области на наличие на табуни коне, обикновено за период от 3 месеца и по-рядко в 5-7 месеца при кобили от месни породи, като доенето не надвишава 4-5 пъти дневно.
За получаване на кумис основно се използват местни закваски и затова по качество не е еднакъв. Стандартното качеството кумис се получава във ферми от промишлени тип, както в зоните на табуни, така и в областите на конно-пасищно коневъдство. В тези ферми се организира целогодишно производството на кумис, с разширено ожребване на кобили. Доенето на кобилите е интензивно, до 8-10 пъти на ден. От гледна точка на рентабилността, производството на кумис се съчетава с производството на племенна продукция.
Ефективността на фермите за кумис се обезпечава с не по-малко от 100 млечни кобили. При кумисни ферми с целогодишно производство на кумис отглеждането на кобили и жребци е групово, без да се връзват. В интервалите между доенето на млякото кобили пасат на близките пасища. Сезонните ферми са оборудвани с постройки от летен тип. Тук е предвидена база с навеси за кобилите и отделно за жребците с хранилки и групови поилки, доилна платформа.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Делиормански кон
Хранене и технология на отглеждане на чистокръвния английски кон
Першерон - френски тежковоз
;void(0);){kind=link}