Сап
Сапът е заразна болест, от която боледуват изключително еднокопитните. От сап може да заболее и човекът (зооантропоноза).
Етиология
Болестта се причинява се от бактерия със слаба устойчивост на действието на факторите на външната среда. Слънчевата светлина я убива за 24 часа, а загряването до 80°С - за 5 мин. Натриевата основа в 1-2%, формалинът в 1-3% и хлорната вар в концентрация 5% я убиват бързо.
Възприемчивост
Най-тежко болестта протича при магарето мулето. При болестта при конете най-често тя е хронична (скрита).
Епизоотологични особености
След Втората световна война болестта е ликвидирана. Все още се среща в някои азиатски страни.
Източник на инфекцията обикновено е болното животно. Заразяването става през устата (перорално) със заразена храна и вода. Разпространяването на заразата се благоприятства и от ползването на общ водопой и паша. В здравите стопанства болестта се внася само чрез заразени животни.
Клинична картина
Заболяването протича остро и хронично. По-често се среща хроничният сап. Скритият сап се характеризира със засягане на белите дробове. Наблюдават се постоянна (хронична) кашлица и бавно изтощение на животното.
Явната форма на сапа протича с болестни процеси, засягащи носа и кожата. Отначало се забелязват воднисти изтечения от едната или двете ноздри. По лигавицата на носа и носната преграда се появяват възелчета, язвички (ранички) и цикатриса. Възелчетата са сиво-жълтеникави и достигат големината на конопено зърно. После на мястото на възелчетата се появяват и образуват язви, които се разрастват и зарастват много трудно и бавно. Подчелюстните лимфни възли се подуват и стават неподвижни и безболезнени.
Кожният сап започва с образуването на възли и язви по кожата на различни места. Големината им може да достигне от грахово зърно до орех. При отваряне на мястото на възлите се образуват язви, които се разрастват в широчина и дълбочина. В този случай на кожен сап могат да се забележат повишаване на температурата от време на време,изтощение на боледуващото животно, суха кашлица и др.
Острият сап може да бъде констатиран и при коне, но засяга изключително силно кахетични животни. От него боледуват най-вече магаретата и мулетата. Проявява се с висока температура, едностранни или двустранни слизесто-гнойни изтечения от носа, понякога примесени с кръв. Наблюдава се отичане на подчелюстните лимфни възли. Дишането се затруднява при отичане лигавицата на дихателната тръба. Животните умират за 3-4 седмици.
Лечение
Няма практическо значение. Положително реагиралите на алергичното и серологичното изследване коне се избиват.
Профилактика и борба
За да се предпазят здравите стопанства, всички новозакупени животни се изследват алергично (очна офталмомаленизация), двукратно и серологично. На такова изследване се подлагат и участвалите в изложби, състезания или панаири за животни.
При установяване на положително реагирали на очна маленизация коне се пристъпва към клиничен преглед и двойна маленизация на всички еднокопитни в стопанството -коне, магарета, мулета и катъри. Съмнително реагиралите се заделят и заедно с останалите се изследват отново алергично (двукратна офталмомаленизация) и серологично. Стопанството се поставя под възбрана. То се смята за оздравено след провеждане на текущи дезинфекции и изтичане на 2 месеца от последното убито, положително реагирало животно.
Мит
Митът е остро заразно заболяване по конете в млада възраст. Причинява се от Стрептокок, сравнително устойчив във външната среда. В гной, засъхнала върху фураж -сено, слама и други, може да остане жив до 6 месеца. Топлината го убива много бързо. Добри дезинфекционни средства са натриевата основа в 1-2%, формалинът в 2-3%, хлорната вар в 5% и варно мляко и хлорна вар 1%.
Възприемчивост
Боледуват само еднокопитните. Засяга предимно младите коне на възраст между 2 месеца и 5 години.
Епизоотологични особености
Тази болест по конете се среща във всички страни с развито коневъдство. Досега митът у нас нямаше особено стопанско значение поради малкия брой коне, но сега с развитието на частното фермерство ще добие сериозно стопанско значение.
Причинителят на това заболяване нормално се намира по лигавиците сравнително по-устойчиви. Болестта е установена за първи път у нас през 1951 г.
Източник на заразата най-често са болните коне, които отделят болестотворния агент в околната среда. Кръвосмучещите насекоми също могат да пренасят вируса от болно на здраво животно. Боледуват отделни животни, най-често на прехода от лятото към есента. През лятно-есенния период конете боледуват в остра форма, която се дължи на продължителното държане на конете на открито и на усиленото им използване за тежък физически труд. През зимния период преобладава хроничната форма.
Клинична картина
Заболяването мит протича остро, подостро и хронично.
Острата форма на заразната анемия по конете започва с повишаване на телесната температура от 40-41°С до 42°С. Появяват се точковидни кръвоизливи по лигавиците на очите, носа и устата. Започва да се наблюдава слабост в задните крайници, залитане, понякога и пареза. При болното животно се забелязва отичане на корема и краката. Може да се наблюдават колики с диария и примесени с кръв изпражнения. Най-често заболялото животно умира след 10-15 дни.
При подострата форма се наблюдава треска, която затихва за няколко дни и се появява отново. Животните се уморяват и се изпотяват много бързо. Болното животно може да умре след няколко седмици.
Подобна е клиничната картина и при хронично протичащата форма на болестта, с известно протрахиране.
Лечение
Не е позната терапия на тази болест, която да дава положителен лечебен ефект.
Профилактика и борба
Здравите стопанства или частните ферми трябва да се предпазват от внасяне на инфекцията чрез закупуване на коне от заразени стопанства. Преди да бъдат закупени или по време на карантинния период животните се изследват двукратно хематологично и серологично.
При поява на заболяването болните коне се унищожават, а съмнително болните се изолират, наблюдават се ежедневно и се изследват хематологично и серологично. Стопанството или фермата се поставят под възбрана и не се позволява изкарването на животни извън него. През този период се провеждат механично почистване и текуща дезинфекция.
Ринопневмонит по конете
Ринопневмонитът по конете протича остро, с треска, като се манифестира с катарално възпаление на горните дихателни пътища. При бременните кобили се наблюдава и аборт.
Причинителят на тази болест по конете вирус. Убива се при 50°С за 10 минути. За дезинфекция се препоръчват формалин - 3%, натриева основа - 2%, вирузан - 4%, хлорна вар - 5%, при експозиция 1-2 часа.
Възприемчиви са всички еднокопитни - коне, мулета, магарета и катъри, без разлика от възраст, пол и порода. Други домашни животни и човекът не боледуват.
Източник на инфекцията са болните животни. Определена роля могат да играят и преболедувалите. Характерното е, че съществува трайно вирусоносителство сред жребците - в продължение на 4 и повече години, при кобилите е около 2 години.
Заразяването става най-често алиментарно чрез заразени фураж, вода, постеля и съоръжения в обора. Вирусът може да с отделя и при кашлица. Мъжките разплодници предават инфекцията при покриване или при изкуствено осеменяване.
Болестта може да се внесе в здравите стопанства при закупуване на животни, явно болни или в инкубационен период. Разпространението на болестта на големи разстояния се осъществява по време на панаири, конни състезания, пазари на животни.
За тази болест е твърде характерен фактът, че при внасяне в здраво стопанство или ферма се появяват масови аборти, които бързо заглъхват.
Инкубационният период е от 3 до 7 дни. Температурата започва да се повишава и се появява катар на горните дихателни пътища, изтечения от носа и слаба кашлица. Животни, отглеждани при добри условия, боледуват леко, бързо настъпва оздравяване, а катаралните възпаления заглъхват. При животни, отглеждани в лоши хигиенни условия, се наблюдава безапетитие, омърлушеност, зачервяване на конюктивите с иктеричен оттенък, учестяване на сърдечната дейност и поява на отоци по ниските части на тялото - краката (като ботуши) и корема. Често се среща конюктивите, придружен със сълзотечение. При някои животни протича с катарален до хеморагичен ентерит с миризливи воднисти изпражнения. При жребците могат да се наблюдават орхити.
Абортите са другият характерен признак на ринопневмонита. Абортират животни между 8-ия и 11-ия месец на бременността, по-рядко между 5-ия и 7-ия месец. Най-често абортират от 50 до 70% от кобилите.
Прогнозата в повечето случаи е благоприятна - животните оздравяват за 7 до 21 дни. Единичните смъртни случаи се дължат най-вече на усложнения с вторични инфекции.
В плода се наблюдават септицемични прояви - едематозно набъбване на клепачите, голямо количество течности в подкожната и в съединителната тъкан. В подкожната тъкан се откриват точковидни кръвоизливи. Белите дробове са ателектатични и с кръвоизливи. Черният дроб е значително увеличен. Далакът е нормален.
Преболедувалите животни изграждат продължителен имунитет (2-3 години). Използват се живи отслабени ваксини.
Предпазването на здравите ферми и стопанства става със строга карантина. Контролират се не само новозакупените коне, но и всички такива след излизане за продължително време извън стопанствата (пазари, състезания и др.). Осеменяването се извършва само със сперма от здрави жребци. Естественото осеменяване се забранява. При поява на болестта болните животни незабавно се изолират.
Грип (инфлуенца) по конете
Заразно заболяване по конете, което протича остро. Причинител на болестта е вирус. Устойчивостта му на външните условия е слаба. Температурата от 60°С го убива за 20 минути. За дезинфекция са подходящи обичайните дезинфекционни средства в ниски концентрации и за кратко време.
Възприемчиви са всички еднокопитни, без значение на пол и възраст. Може да заболее и човек.
Източник на заразата са болните коне. Заразата се предава предимно при кашляне, кихане и пръхтене (аерогенно). Това може да се осъществи, когато на едно място се събират много коне - състезания, изложби или при оборен режим на гледане. Заболеваемостта е висока и за кратко време болестта може да засегне голям брой животни.
Инкубационният период е обикновено от 2 до 3 дни. Температурата се повишава от 39,5 до 41°С и се задържа за 4-6 дни. Наблюдава се серозно изтечение от носните отвори, след което и пристъпи на кашлица. Дишането е затруднено, особено при бързо движение на болното животно. Кашлицата става постепенно болезнена и глуха. При аускул-тация на белите дробове се чуват хрипове. Установява се болезненост в областта на ларинкса и трахеята. Добре гледаните животни оздравяват след 14-21 дни. При лошо гледаните животни се явяват усложнения - гноен катар на носната лигавица, пневмония, отоци по ниските части на тялото и корема в резултат на настъпилите сърдечносъдови смущения. Смъртността при тези животни е около 5%.
При аутопсия на умрели коне се наблюдават хиперемирани лигавици на горните дихателни пътища. При развитие на пневмония се виждат участъци със сиво-розов, сиво-червен или сив цвят.
За предпазване на конете от поява на грип (инфлуенца) се препоръчва строг контрол при купуване на животните - да са само от здрави ферми, и избягване на контакт с животни от заразени ферми или дворове. Болните животни и ферми се подлагат на възбрана. Животните не се допускат на работа и не излизат извън стопанството. Прави се ежедневен клиничен преглед на конете. Клинично болните коне и тези с повишена температура се изолират в помещения с добра хигиена, като се забранява използването им за работа. Ограничителните мерки се вдигат не по-рано от 15 дни след последния случай на заболяване.
ЗАРАЗНИ БОЛЕСТИ ПО ЖИВОТНИТЕ
Костас Водас Наръчник на фермера
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Хафлингер - порода коне с универсални качества
Хранене на конете - принципи на правилното хранене
Общи принципи на тренинга на конете
;void(0);){kind=link}