Тренингът и изпитванията на конете са едно от важните мероприятия в коневъдството. Те допринасят за развиване както в породите, така и в отделните животни на бързина, сила, издръжливост и мощност. Без тренинга и изпитванията би било немислимо създаването на чистокръвния ездови кон, на рисистите и други породи коне.

Тренингът и изпитванията на конете са важно средство за преценка както на продуктивните качества на отделните животни, така и на качествата на потомството на отделните разплодници. За тази цел при изпитванията на победителите и класиралите се коне в зависимост от характера на изпитването се определя известен бал. В края на сезона на изпитванията тези балове се сумират и служат за извършване на така нареченото рангуване. В зависимост от общия сбор от балове, получени през сезона, животните се подреждат в ранг-листа. В тази листа на първо място се поставя този кон, който е получил най-голям сбор от балове, и след него се подреждат останалите. При преценка на жребците по потомство на първо място се поставя този разплодник, приплодите на когото са спечелили най-голям брой балове, и след него се нареждат останалите. Това е много важно при отбора и подбора с оглед да се установят племенните качества на отделните животни и разплодници, особено при беговите коне.

В зависимост от породата и типа на животните тренингът и изпитванията на конете биват различни. Конете от ездовите породи - чистокръвен английски, арабски, ахал-текински и др. - се тренират и изпитват в езда в надпрепускания без или с препятствия. Конете от рисистите породи се тренират и изпитват изключително в тръс в езда или запретнати в леки двуколки. Конете от универсалните породи, каквито са у нас източнобългарският и плевенският, според типа на отделните животни се тренират и изпитват в езда, във впряг или комбинирано в езда и впряг и в някоя конноспортна дисциплина. Конете от лековпрегатните (у нас дунавският) и от тежковозните породи се тренират и изпитват във впряг.

Тренингът на конете е много отговорна и деликатна работа. Той изисква от страна на тези, които ще го провеждат и контролират - зооинженери, ветеринарни лекари и треньори, - основни познания по анатомия, физиология, хранене, гледане и трениране на конете. Освен това трябва да се познава всяко животно индивидуално, типът на неговата висша нервна дейност, използването на фуража, степента на умора, заболяванията и т.н. Ездачите (жокеите) също трябва да имат познания по екстериор, хранене, гледане и трениране на конете и внимателно, ежедневно да следят за състоянието и поведението на поверените им животни.

Независимо за какъв вид изпитвания ще се подготвят конете тренировката им винаги се провежда по определена програма. Идеална програма за тренировка на конете обаче няма. Към отделните коне трябва да се подхожда индивидуално според типа на висшата им нервна дейност, пола, телесното състояние, степента на умора и т.н. Тук именно се крият умението и способността на треньора да наблюдава и познава много добре всеки от поверените му за трениране коне и да нагажда натоварването според неговото състояние и възможности в момента.

Тренингът има за цел да се развият всички органи и системи на коня, свързани с движението, като двигателна, дихателна, кръвоносна и др., и по този начин да се подготви за това голямо напрежение, което ще трябва да прояви при изпитването или при използването му за спорт или работа. Активната дейност на тези органи и системи е свързана с повишаването на обменните процеси в тях, което е възможно при координиращото действие на висшата нервна система. Затова тренингът и изпитванията на конете, особено от бързоалюрните ездови и рисисти коне, представляват тренинг и изпитване на висшата нервна система на коня. В това отношение е напълно правилно казаното фигуративно от известния треньор и коневъд Тезио, че „Конят бяга с белите си дробове, издържа със сърцето, а побеждава с волята”, т.е. резултатите на хиподрома много зависят от типа и състоянието на висшата нервна дейност на коня.

През време на тренинга и изпитванията при конете се изработват най-различни условни рефлекси, които може да се разделят на три групи:

1. Възбудни. Това са условни рефлекси, свързани с тренинга на конете, които предизвикват възбуда и подготовка на нервната им система за работа. Като дразнители тук действат появата на жокея с амуницията и поставянето й, възсядането, излизането ма тренировъчната писта и др. От своя страна те може да бъдат благоприятни, когато конят реагира и възприема положително това, което се изисква от него, или неблагоприятни, когато реагира отрицателно, не се подчинява и не изпълнява това, което се изисква.

2. Успокояващи. Свързани са със завършване на работата, при което конят започва да се успокоява. Като дразнители тук действат преминаването на ходом след бърза работа, отпускането на поводите, напускането на пистата и отиването към конюшнята, слизането, свалянето на амуницията.

3. Рефлекси към самите състезания. Те може да бъдат положителни, благоприятни, или отрицателни, неблагоприятни, нежелателни, затормозващи и предизвикващи нежелани действия от страна на коня. Новата обстановка в деня на състезанието, като флаговете, публиката, музиката, звънците, камбаните, излизането на пистата, старт-машината, появата на непознати съперници и др., всичко това, особено при младите коне, предизвиква изработването на положителни или отрицателни рефлекси. Важна и отговорна задача на тренировъчния персонал е да насочва своите усилия и действия така, че у конете да се изработят само положителни, благоприятни към състезателната обстановка условни рефлекси.

Прогресивните функционални и морфологични изменения в организма на коня може да възникнат само в резултат на рационална, планомерна и системна тренировъчна работа. Тези изменения в процеса на тренинга обуславят повишаването на работоспособността на коня, което се съпровожда с развитието на някои явления, характеризиращи тренирания организъм. Това са икономичност и мобилизация на организма. Под икономичност се разбират способността на организма да намалява разходите на енергия за единица време и ускоряването на възстановителните процеси. Под мобилизация се разбират бързото привеждане на организма в активно състояние и максималното разгръщане на физиологичните функции до краен предел. Тренираният организъм се характеризира с повишаване на физиологичния „таван” вследствие на засилване на отделните функции на организма. При това се получава по-голямо повишаване на отделни физиологични показатели, но и по-бързото им възстановяване. Следователно пълната мобилизация на функциите на организма е един от факторите за повишаване на работоспособността при тренинга на конете.

Един от основните принципи на тренинга е принципът на постепенното повишаване на натоварването. Програмите за тренировки се изработват така, че в началния период работата по количество и интензивност е по-малка и постепенно, всяка седмица и всеки месец се увеличава, докато се стигне до максималното натоварване, което се извършва при изпитването.

Друг принцип е продължителността на тренировъчния процес. За да се доведе организмът до желаното състояние, да се получат възможно най-добрите резултати, тренировъчният процес трябва да продължава известен период от време, който може да бъде от няколко месеца (не по-малко от 6-7) до няколко години. Така например при рисистите коне, за да се получат най-високи постижения, е необходимо тренировката да продължи четири-пет години.

Трети принцип е принципът за максималното натоварване. Фактически максималното натоварване се извършва в деня на изпитването, но при изработване на програмата за тренировка за отделните й етапи или периоди се предвижда какво ще бъде максималното натоварване. Максималното натоварване за даден етап е ориентировъчно, а не обезателно задължително. Когато по едни или други причини (неблагоприятни атмосферни условия, заболяване на дадено животно или други) тренировъчният процес се забавя и животните не са достигнали тази степен на тренирано, запланувана за дадения етап, и заплануваното максимално натоварване за периода може да бъде намалено или изпитването да бъде отложено за по-късна дата.

Четвърти принцип е принципът за интервалите при тренинга. За да бъде ефективна тренировката, работата трябва да се извърши въз основа на физиологичното последействие, получено в резултат на предидущото натоварване. Установено е, че във функционалното състояние на организма след работа съществуват три фази, характеризиращи различни степени на работоспособност. Първата фаза е умора, съпроводена с понижение на работоспособността. Втората фаза е възстановяване на работоспособността до първоначалното ниво. Третата фаза е повишена работоспособност в сравнение с изходното състояние преди работата.

Всяка фаза има определена продължителност, зависеща от интензивността и времетраенето на натоварването и степента на тренираност на организма. Първата фаза е през време на работата. Втората започва към края на първата и може да продължи от минути и часове до дни и седмици. За да настъпи третата фаза и да има полза от тренировъчния процес, тренировката трябва да се провежда при такова състояние на организма, което съответства на напълно възстановена работоспособност, т.е. завършила втора фаза. Ако следващата работа започне, преди да е приключила втората фаза, от тренировката не само че няма да има полза и подобряване на показателите, а, напротив, тя ще води до преумора на организма, до претренираност и до снижаване на показателите.

Какъв трябва да бъде интервалът между отделните натоварвания, зависи от величината на тези натоварвания и от степента на тренираност на коня. Ако натоварванията не са много големи, обикновено едно денонощие е достатъчно, за да се дойде до третата фаза, но ако са по-големи (бърза, работа или участие в състезания), необходими са най-малко две денонощия дори и повече. Състоянието на коня ще бъде показател в това отношение. Най-добрите и силни коне се изпитват веднъж или най-много два пъти в месеца.

Пети принцип е принципът за индивидуалния подход. Няма два коня, които да бъдат еднакви във всяко едно отношение и да бъдат с еднакви възможности. Ето защо тренировката трябва да се съобразява с възможностите и състоянието на всяко животно. За улеснение на тренировката конете се групират по два, три или четири според техните качества и тренировката с всяка група се води поотделно, с различни натоварвания.

Шести принцип е принципът за спортната форма. Под спортна форма се разбира най-добрата готовност на организма на коня за проявяване на високи резултати при изпитванията. Физиологичните показатели, състоянието и поведението на коня и опитността на тренировъчния персонал ще определят кога конят е в спортна форма. Спортната форма се запазва около месец-два и след това се понижава. Ето защо, след като изминат месец или два от състезателната дейност (изпитванията), на конете се дава активен отдих от две до четири седмици.

Добрите успехи при изпитванията и състезанията зависят на първо място от наследствените заложби на всяко животно, на второ - от храненето и гледането през млада възраст, на трето от правилното и научно обосновано водене на тренировъчния процес при строго спазване на гореизброените принципи, след това на познанията, опита и умението от страна на състезателя (жокея, запрежчика). Кое от тези условия е най-важно, не би могло да се каже. Всяко има своята тежест. При три равни условия ясно е, че четвъртото (независимо кое) ще бъде решаващо.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Хранене на работните коне

Цвят на косъма на конете

Болести по конете