Представяме ви новата рубрика на Agri.bg „Динамиката на зърнените борси“ – Вашият изчерпателен източник за пазарните тенденции и анализи на зърнените култури. 

 Следете текущите пазарни тенденции, прогнозите за цените и ключовите фактори, влияещи върху търговията със зърно, подбрани и анализирани от специалиста Боян Иванов специално за Agri.bg. 

Износът на мека пшеница от Европейския съюз от началото на сезон 2023/24 през юли е достигнал 22,8 милиона тона до 23 март, което е спад от 2% в сравнение с 23,2 милиона година по-рано, показват данни, публикувани от Европейската комисия във вторник.

Публикацията беше първата от три седмици насам, поради продължителен технически проблем и липса на данни.
Износът на ечемик от ЕС възлиза на общо 4,2 милиона тона, което е понижение от 12% спрямо 4,8 милиона тона през съответния период на 2022/23 г., докато вносът на царевица в ЕС достига 13,2 милиона тона, спрямо 21,5 милиона тона преди година, което е с 38% по-малко.

Големите обеми украинско зърно, внесени в Европа, предизвикаха гнева на фермерите в ЕС. В момента текат полемики по темата, но във фокуса на Брюксел, като потенциална заплаха попадна и Русия, заедно с Беларус.

Пшеницата на Euronext за май се повиши до шестседмичен връх от 210,50 евро в понеделник, тъй като съобщенията за спор между руските власти и водещ местен износител засилиха притесненията относно доставките.

Но признаците, че руският износ на пшеница остава висок бързо разсеяха опасенията, след като консултантската компания SovEcon изчисли, че този месец страната ще отбележи рекорд в експорта от 5 млн. тона.

„Руската пшеница и пшеницата от други черноморски региони остават на най-атрактивни цени за вносителите“, коментира Андреас Кренц, изпълнителен директор German Grain TAB.

„Имаше умерено повишаване на цените в Русия през последната седмица, но руската пшеница остава доста под тази в ЕС, а търсенето на внос така или иначе е слабо“, добави той.

Стабилизирането на руските цени помогна на Euronext да се възстанови от повече от 3-годишно дъно по-рано този месец, но руското предлагане продължава да има ценово предимство, коментират и анализатори в бранша. 

Руската 11,5% протеинова пшеница с априлска доставка в Черно море беше котирана в сряда на около 197 долара за тон FOB, докато априлската пратка с 12,5% протеинова пшеница се задържа на около 206-210 долара за тон FOB, показва статистиката.

Негативния ефект от вноса на украинско зърно е видим, този от Русия – реален, но дали реакцията на Европа ще успее стабилизира пазара, или ще се окаже закъсняла предстои да разберем.

В ход, който може да разтърси глобалния селскостопански пазар, Русия настоява за създаване на зърнена борса за страните от БРИКС. Руският президент Владимир Путин подкрепи инициативата, която се стреми да съперничи на доминираната от „Запада“ система за ценообразуване на зърното и да предизвика щатския долар като основна търговска валута в света.

Евентуална зърнена борса на страните от организацията би обединила някои от най-големите купувачи и износители на зърно в света. Миналата година членовете на БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) съставяха близо 42% от световното производство на зърно и 40% от световното потребление.

С включването на Саудитска Арабия, Египет, Обединените арабски емирства, Иран и Етиопия тази година, очакваното производство на зърно в блока вече надхвърля 1,24 милиарда тона, с потребление от 1,23 милиарда тона.

Новата зърнената борса може да засили геоикономическото влияние на Москва върху участващите нации. Това би засилило ролята на Русия като жизненоважен доставчик на зърно и торове за тези страни.

Кремъл нееднократно декларира намерението си да замени Украйна като доставчик на зърно за страните с ниски доходи, тъй като се стреми да установи контрол върху значителна част от световната търговия със зърно и торове. Този подход позволява на Русия да проектира сила, като същевременно оказва влияние върху глобалната динамика на търговията с храни, включително предлагането и наличността, достъпа и цените.

Много членки на БРИКС са богати на ресурси държави и техният основен износ включва суров петрол (Иран и ОАЕ), желязна руда, соя и захар (Бразилия), торове (Русия и Китай) и кафе и маслодайни семена (Етиопия). Като се има предвид това изобилие, обменът на зърно между тях би могъл да проправи пътя за по-силна междурегионална търговия или дори за по-широка стокова борса.

За страните с традиционен износ на зърно и торове, като ЕС, САЩ, Канада и Австралия, борсата за зърно на БРИКС ще доведе до повишена конкуренция, опит за осигуряване на алтернативни пазари и борба за запазване на пазарен дял.

Предложението на Русия ще има значителни последици за глобалната селскостопанска динамика, варираща от геополитически и геоикономически рокади, до засилена конкуренция и битка за пазар в търговията със селскостопански продукти.

За традиционните големи износители това е сигнал да преоценят своите национални политики и стратегии, за да се ориентират в новата реалност на международната търговия.