Пазарни акценти: Доклади и оценки за бъдещето на търговията със зърно

Последните световни доклади не успяха да променят низходящия ход на зърнените борси и пазари. Задълбочаващите се протести в Европа, нарушените логистични потоци и климатичните явления в различни части от света не предполагат скорошна промяна в ситуацията. 

Още по темата: Климатът влияе върху пазарите на зърното

На местно ниво, срещите между представители на сектора и правителството прерастнаха в протести. Правителство седна на масата за преговори и се стигна до споразумение, подписано от някои представители на сектора, но касаещо всички. Едни си тръгнаха доволни, други – не, а проблемите остават единствено на хартия, с обещания за решение в бъдеще време.

Поглеждайки към Черноморския регион, Москва обяви, че мито върху износа на пшеница ще бъде повишено до 4058,9 рубли (44,56 долара) за тон от 14 февруари 2024 г., по данни на земеделското министерство.

Митото за ечемика ще бъде 219,5 рубли (2,41 долара) за тон, а това за царевицата ще бъде 2278,7 рубли (25,03 долара) за тон.

Ставката на експортното мито за пшеницата е изчислена при индикативна цена от 251,1 долара за тон, за ечемика - 178,3 долара за тон, за царевицата - 210,7 долара за тон.

Котировките на руското зърно продължават да бъдат лимитиращ фактор за европейските цени. Миналата седмица руския представител на ООН Генадий Гатилов загатна, че представители на Русия и ООН може да се срещнат този месец за нов кръг от преговори за улесняване на руския износ на селскостопански продукти и торове.

За трафика на черноморско зърно заговори и турският външен министър Хакан Фидан преди предстоящата среща между Владимир Путин и Реджеб Ердоган. 

„Проучваме как да разработим нов начин за доставка на зърно до световните пазари чрез транспортна логистична линия в Черно море. Предишното споразумение за зърно работеше в рамките на определен механизъм. Сега е ясно, че е възможен различен механизъм и те ще се опитат да конкретизират тази възможност", обясни той.

От украинска страна, въпреки че се похвалиха с износа на над 22 милиона тона товари чрез "временни коридори", създадени в Черно море през август 2023 г., отбелязаха и факта, че близо 200 пристанищни инфраструктурни съоръжения в Украйна са били повредени след прекратяването на сделката за зърно през юли 2023 г.

На ниво Европа USDA увеличи запасите от пшеница с  нови 200 000 тона до 15,5 млн. тона. В последния доклад вносът се прогнозира до 12 млн. тона, а потреблението на фураж до 46 млн. тона.

За разлика от пшеницата USDA намали запасите от царевица в Европейския съюз с 200 000 тона до 7,23 млн. тона, особено с намаление на вноса до 23 млн. тона.

Европейският пазар и през тази седмица остана фокусиран върху спада на руските експортни цени, което пък помрачи перспективите за износ.

„Общото пазарно настроение остава тревожно, след като цените в Русия силно се понижиха миналата седмица. Не са публикувани нови значими търгове, а се очаква началото на новогодишните празници в Китай също да намали търсенето в Азия. За момента Euronext се върти около 208 евро за тон, но ако искаме да сме конкурентни за износ, това може да се случи при нива от около 205-200 евро за тон“, коментира германски търговец.

Някои търговци цитираха пазарни слухове, че руските власти са намалили полуофициалната долна експортна цена, като някои цитираха 235 долара за тон FOB в сравнение с 250 долара преди това.

„Това ще направи руската пшеница по-конкурентоспособна в международните търгове, но няма големи търгове на пазара и руските експортни цени за частни продажби така или иначе са около или под нивото от 220 долара за тон тази седмица“, сподели друг търговец.

Големите потоци украинска пшеница в Европейския съюз също оказаха натиск върху пазара. Италианските купувачи закупиха нова реколта украинска пшеница с 11% протеин тази седмица на 205 до 210 евро за тон, включително доставка с железопътен транспорт или камион през август/септември, съобщиха местни търговци.

В САЩ натискът и конкуренцията между западноевропейската и черноморската пшеница тежат върху пшеницата в Чикаго. Месечният доклад на USDA отрази тази низходяща тенденция за американската пшеница, като повиши запасите за 2023/2024 г. с 300 000 тона до 17,9 млн. тона поради намаленото вътрешно търсене в САЩ.

USDA отчита и по-голяма реколта от царевица спрямо миналия месец в САЩ. Това тежи върху цените в Чикаго. Запасите от царевица в САЩ за 2023/2024 г. се повишиха с още 300 000 тона до 55,2 милиона тона, т.е. ръст от 60% на годишна база.

В крайна сметка запасите от соя в САЩ нараснаха най-много, като USDA ги повиши с 1 млн. тона до 8,6 млн. тона на фона на спад от -1 млн. тона в износа до 46,8 млн. тона. 

В Бразилия Conab значително понижи официалната си оценка за производство на соя с 5,9 млн. тона в сравнение с миналия месец. Сега то се оценява на 149,4 млн. тона. Прогнозата за реколтата от царевица също е намалена с 3,9 млн. тона до 113,7 млн. тона. 

На международната сцена низходящият тренд за зърнения пазар продължава. При пшеницата спад има най-вече при руския произход, който повлича и останалите. 

В тази ситуация международните купувачи предприеха умерени действия. След Йордания, сега и Бангладеш отправя покана за търг на хлебна пшеница. 

На пазара на твърда пшеница Тунис закупи 100 000 тона между 414,68 и 417,42 долара/т C&F. 

Съединените щати пък успяха да направят нова изключителна продажба за 155 500 тона царевица на Мексико.

Към 9 февруари цените на зърното с доставка до пристанище Констанца са: хлебна пшеница – 201 евро/тон, фуражна пшеница – 176 евро/тон, царевица – 173 евро/тон, ечемик – 172 евро/тон, слънчоглед – 431 долара/тон.

оментар за пазара в Румъния направи земеделският министър Флорин Барбу: „В момента много добре знаем, че, когато започна войната в Украйна, световният пазар на зърно се дестабилизира. Един тон пшеница в годината на тази война беше някъде около 1,8 леи на килограм, което означава 1800 леи на тон. А след всичко, което се случи на световния пазар на зърно, цената на зърното днес е някъде около 0,9 леи“.

Барбу разказа и за държавната подкрепа в опит за решаване на ситуацията. „Говорим за безвъзмездна помощ от 100 евро на хектар за всички култури от есента на 2022 г., в сектора на животновъдството по 100 евро на глава животно, в сектора на свиневъдството също 100 евро. Директните плащания за фермерите през 2024 г. ще бъдат 3,3 милиарда евро. В допълнение към тези директни плащания, ще осигурим и още безвъзмездни средства за румънски фермери“, завърши той.

Но натискът върху европейските пазари е далеч по-тежък и прескача рамките на Украйна. „Слуховете за френска пшеница към Китай може да се тълкува като спекула, предвид проблемите с логистиката в Червено море, нарастващия размер на австралийската реколта и зелената светлина, която Китай даде на аржентинския произход“, каза дилър на фючърси.

Говори се, че Китай се превръща в основна дестинация за френския износ на пшеница и по-нататъшните продажби за азиатската страна през този сезон ще се разглеждат като начин Франция да избегне битката за пазарен дял в Северна Африка срещу по-евтините доставки от Черно море.

Но корабите с френска пшеница, пътуващи за Китай, все по-често поемат по дългия маршрут около Африка, за да избегнат Червено море.

„На пазара се говори, че Китай е поискал оферти за френска пшеница с доставка през март/април. Говори се много, но никой не казва, дали реално е сключена сделка“, сподели германски търговец.

Имаше и разговори за аржентинската пшеница, която вече е навлязла на китайския пазар след акредитацията миналия месец от китайските митнически власти.

„Говори се, че Китай вече е купил първите си пратки от аржентинска пшеница за март, но и тук все още няма официално потвърждение“, каза втори търговец.

За още информация относно цени на продукцията, фючърси и пристанищен износ, четете в Агринайзър сега!