В Словения, на редица места в страната, може да забележите колиби с размерите на хобитски къщи, подобни на вид на градински стопански постройки или навеси. Тези малки структури не са пълни с градински инструменти или занаятчийски принадлежности. Това са пчелини, в които се помещават уникални кошери, известни като кошери Alberti-Žnideršič (или AŽ), пише Atlas Obscura. 

Да произведеш най-добрия мед в Испания - историята на Хавиер Барейро и Делия Ередиа

AŽ са изобретени в началото на 20-ти век от пчеларя Антон Жнидершич. Кошерите (kranjichi на словенски) носят името си от техния изобретател, чийто дизайн е вдъхновен от система с листни кошери от немския учител и пчелар Адолф Алберти.

За разлика от американския си аналог, кошера Лангстрот, с вертикалната форма на кутия и висящи рамки с пчелна пита, AŽ кошерите са по-малки и отворени отзад, вместо отгоре. Техният структурен дизайн и малкият им размер им позволяват да бъдат вградени в стените на пчелините, осигурявайки защита от елементите и улеснявайки пчеларите да инспектират и управляват своите колонии. Повече от 90% от пчеларите в Словения използват AŽ кошери.

Подобно на всички останали в Словения, Питър Козмус, един от водещите експерти по пчелите в страната и в свет, има колонии от местни карниолски медоносни пчели, единственият вид, който страната позволява на пчеларите да отглеждат. 

Козмус е пчелар от 14-годишен. Днес той управлява ферма за мед в Пилщан в източна Словения, където се грижи за повече от 100 пчелни колонии. Той също така оглавява развъдната програма за Словенската пчеларска асоциация с 8000 членове, почти 150-годишна организация за образование, изследвания и обучение.

Пчелите на Козмус са разделени между четири пчелина, оборудвани с AŽ кошери. Единият е разположен до къщата му и служи като основен източник на мед. Използва се за туристически цели. Други два пчелина са мобилни и могат да бъдат преместени около имота, „за да се намерят по-добри пасища“, обяснява Козмус. 

Козмус има и една малка постройка за развиващи се колонии с майки за разплод. Тя обаче няма стандартен дизайн за AŽ кошер. Може да бъде с размери, каквито желае пчеларят и може да побере десетки кошери, подредени по два или три на височина.

„Исторически във всяко село е имало поне един пчелар, който е произвеждал мед за себе си, своите роднини и съседи”, споделя пчеларят. Днес тази традиция продължава, като приблизително един на всеки 200 словенци отглежда и се грижи за пчелни семейства.

Много словенски къщи за пчели са изградени на колела, което позволява да бъдат местени из имота при смяната на сезоните. Отвътре са комбинация от работно пространство и всекидневна. В зависимост от местоположението си могат да включват отопление или климатизация. Някои са достатъчно големи, за да поберат екстрактора и други машини, необходими за обработката на меда, както и място за пчеларя да се мотае.

„Ще видите много къщи за пчели, които имат легла или маса и столове в тях“, казва Сузан Бруйлет, собственик на “Словенско пчеларство”. Тя организира пътувания с пчеларска тематика до Словения и е един от малкото доставчици на AŽ кошери в Съединените щати. 

„Ще излезеш и ще се погрижиш за пчелите, ще хапнеш малко хляб, вино и сирене и ще подремнеш“, допълва тя.

Най-запомнящият се аспект на словенските къщи за пчели е цветният им вид. Кошерите често са боядисани в смели първични нюанси и украсени с артистични панели, известни като panjske končnice. Първите такива панели са създадени през 18 век. Тогава пчеларите смятали, че помагат на пчелите да се ориентират към собствените си кошери. 

„Днес знаем, че това не е така, че пчелите помнят местоположението на правилния кошер“, казва Козмус. Освен това повечето пчелари по това време са били неграмотни и паната, които често са рисувани от пътуващи художници, разказват истории за живота им.

Около половината от мотивите разказват истории от Библията. Най-старото известно пчелно пано е от 1758 г. и изобразява Мадоната с младенеца. Светската тематика включва животни и ловни сцени, карикатури на важни личности и социални коментари. Може да се видят теми за брак и погребения, морални истории за пиене и изневяра, важни събития от историята и забавни погледи към ежедневието.

След Първата световна война изкуството на ръчно рисуване на пчелни панели изчезва. Много пчелари обаче продължават да използват красивите панели или правят свои по собствен дизайн. 

„Пчеларите все още боядисват предните части на кошерите си, защото това е наша традиция и защото искаме да имаме красиви кошери. Някои пчелини все още имат толкова красиво изрисувани табли за кошери, че посетителите могат да ги гледат, сякаш гледат телевизия, защото всяка табла разказва история”, казва Козмус.



ВИЖТЕ ОЩЕ:

Позиция: Вносът на мед уронва авторитета на родната продукция

Фатме Наим: 50% от миналогодишния ми мед стои непродаден

Пчелар: Пазарът на мед на едро е блокиран