И аз като много мои колеги не успявам да реализирам продукцията от миналата година. 50% от меда ми стои не продаден. За съжаление, българският потребител обедня, коментира за Агри.БГ 60-годишната Фатме Наим, която произвежда биологично сертифициран мед от 140 кошера.

Вижте още: “Мистър Монтана”, който гледа 200 кошера с пчели и ги обожава

Тъй като очаква резултатите от пробовземания, все още не е разпитвала за цени. От колеги знае обаче, че изкупната цена на биологичния мед е 4,40 лв./кг, а конвенционалният винаги е с един лев по-надолу. 

„Миналата година цените пак бяха занижени, но не толкова драстично. Например тогава продадох мед букет на 7,40 лв./кг. Макар и по-рядко предлагам в буркани, но докато преди години продавах по 300-400 кг в моето село Кривня и околностите, от миналата година не съм реализирала и 50 буркана. Хората дори не питат“, споделя Фатме Наим.

За радост, тя не може да се оплаче от добри добиви тази година в своя район в Русенско. Не е имало градушки или наводнения. Валежите са били главно през месец май, но не толкова обилни. Засега успява сама да се справи с грижата за 140-те кошера. Снабдила се е с нужното оборудване, като от голяма помощ са били европрограмите и подкрепата на държавата.

„Тази година не кандидатствах обаче по пчеларските интервенции, защото ми се стори твърде сложно. Купих си дори нов лаптоп, но не се справих с онлайн процедурите. Те трябва да се опростят. Не ми е изгодно да се обърна за помощ към външен човек, защото това е допълнителен разход за мен“, смята пчеларката.

Преди да се завърне в България преди 10 години, тя е живяла в чужбина 12 години. На пчеларство се е учила в Италия в стопанство с цели 3500 кошера! Въпреки внушителната бройка за тях са се грижили само девет човека благодарение на механизацията. Фатме е трупала опит и в лабораторията за производство на майки.

„В сравнение с италианските пчелари ние се движим много зад тях. Те работят изключително автоматизирано. Моят работодател беше на юг, в Калабрия, където се практикува изцяло подвижно пчеларство. Имаше четири камиона, които се субсидираха. И в България имам колеги, които работят подвижно пчеларство, но не знам някой да е субсидиран за това“, казва Фатме. 

На въпроса ни защо обединението на пчеларите засега се оказва толкова трудно, Фатме поглежда от три различни страни. От една страна, стои конфликтът между двете организации, които имат правото да се занимават с майкопроизводство. Другото разделение е между производителите на конвенционален и на биологичен мед. 

„Не твърдя, че кошерите, които се намират на 3 км от мен например, не предлагат биологичен мед, но те не са преминали никакви анализи и не се знае какъв е крайният продукт. Ако искаш да продаваш биологичен мед, има проверки, плащат се сертификати и анализи, за да си сигурен какво предлагаш“, убедена е Фатме. 

На трето място, тя посочва като проблем и чисто нападателният характер на някои нейни колеги. 

„В момента и политиците, и държавата ни изработват по един и същи начин. Ако не могат да постигнат своето с партии, обръщат се към религии. Правилото за разделяй и владей все още важи у нас и те много добре се възползват. Разединението между земеделци и арендатори, овощари и пчелари и т.н. е изкуствено подклаждано“, категорична е пчеларката.