Само за пет дни правителството размаха сопата и моркова почти в един и същи момент и това пролича само за няколко часа в четвъртък. 

Веднага след като народните представители очаквано гласуваха забраната за внос на украинско зърно да отпадне и България да се окаже предателят в четата на петте държави членки в Европейския съюз, които образно казано опират пешкира от войната в Украйна, дойде тържествено обявление от Министерството на финансите. 

В него се съобщава, че до седмица 63 млн. лв. ще бъдат гласувани от правителството и земеделските производители ще ги получат като компенсация за вдигнатата забрана. 

“Втората част от помощта в размер на 63 млн. лв. ще бъде отпусната, тъй като след вдигането на забраната за внос от Украйна ще се гарантират необходимите приходи от данъци”, пише в съобщението. 

При тази новина определено се изясни картината и всъщност разбрахме какво е искал да каже земеделският министър няколко дни по-рано - “Вчера (11 септември - бел. ред.) бяхме на поредните разговори във връзка с бюджета за 2024 година и има твърде голяма вероятност това да се случи до края на септември. Което отново трбява да мине през тази процедура - постановление, изпращане на нотификация до Брюксел и т.н.”

Ето за какво е било това уверение - просто е трябвало да падне забраната, за да се отпуснат тези пари по-рано. 

Ако не беше отпаднала забраната, щяха ли земеделците да си ги получат, защото за тези пари се говори от миналата година? 

И това ли е бил първоначалният замисъл - да се отпусне една част - 150 млн. лв., а останалите да са в залог? 

Още нещо по тази линия. В Народното събрание министър Вътев обяви, че има възможност за подкрепа на фермерите заради отпадането на забраната. 

Тези 63 млн. лв. ли са споменатата подкрепа? Защото те вече бяха обещани, други ще има ли? 

Не е разумно и отговорно да се приемат за доводи с тежест аргументите, че така показваме солидарност с Украйна. 

Еврокомисарят по земеделието Януш Войчеховски, който между другото е притиснат от политическата ситуация в страната си и притесненията на политиците там от реакцията на фермерите, заяви, че “има много аргументи за разширяване на забраната на ЕС за внос на зърно в граничните страни”. 

Самият факт, че ситуацията се разви от понеделник до четвъртък със светкавична скорост показва, че решението е взето, министърът е занел, разговорите са водени и всички видяхме как фермерите бяха поставени в шах, мат и довиждане за часове. 

Информацията за проекторешението, подписано от представители на управляващите партии и ДПС дойде като гръм от ясно небе точно в момента, в който редица организации обявиха протестна готовност. Едно от исканията им беше именно изплащането на кризисната помощ заради войната в Украйна. 

Според министъра на финансите Асен Василев печалбата на сектор “Зърнопроизводство” за миналата година е 2 млрд. лв., а хазната е лишена от 146 млн. лв. заради спрения внос. 

В речта си колко много пари имат земеделците и какви субсидии получават, той пропусна да спомене каква е печалбата на преработвателите на слънчоглед, който е основния пробем. 

За 2022 г. печалбата на четири от големите компании за преработка на слънчоглед е 847 328 000 лв., по данни на Капитал. 

Астрабиоплант: 499 256 000 лв. 
Олива: 208 160 000 лв.
Билдком: 77 991 000 лв.
Папас Олио: 61 921 000 лв. 

От една страна има 4 компании, от друга - 15 000 производители. 

Преработвателите категорично изиграха картите си добре и когато олиото беше стигнало космическа цена, те обвиняваха производителите. 
Първоначалната им теза преди няколко месеца, че ще фалират претърпя корекции и последната версия вече беше, че предприятията не могат да работят заради липса на суровина. 

“Когато разделиш на обработваемите декари в България тези 2 млрд. лв. печелба, се получава по 70 лв печалба на декар, която е осъществена когато цените бяха много високи. 

Сега със сушата и сривът на изкупните цени, сме на 70 лв. загуба. 
Т.е., през последните 2 години фермерите работят "за слава"... И от догодина вече, фалитите ще са масови”, коментира за Агри.БГ производителят Мартин Балулов. 

Всъщност загрижеността за бизнеса на преработвателите е логична. Държавата следва да помага на бизнеса. Въпросът е защо никой не е загрижен, че и фермери фалират? Или бизнес с печалба за 2 млрд. лв. (по данни на Асен Василев) не е от съществено значение за държавата.