Споразуменията стават все по-модерен инструмент за общуване между политическите фракции, но и между народа и държавата. Доверието сякаш е толкова сринато от напразни и забравени обещания, че е нужно постоянно да се освежава с някой подписан документ. И докато горещият картоф сега е споразумението между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, то ние ще припомним за споразуменията със земеделците. Нека не се забравят.

 

Различни творения и умения за споразумения се демонстрират все по-усилено от политическите играчи на родната сцена. Трагикомичното е, че сцената все повече заприличва на театър и то не от класа, а на предучилищна група – децата се цупят, обиждат, тропат с крачета...

Независимо дали театралните постановки са плод на задкулисни намерения, партийни пиар стратегии или чиста доза политическа немощ, политиците на деня пропускат нещо концептуално важно – споразуменията помежду им са много по-маловажни от споразуменията с обществото, независимо от чии избиратели е изградено то. 

Очакванията на народа, на различните сектори и бизнеси няма да се променят нито с този, нито с онзи премиер, министър, шеф на служба, сглобка, кабинет, мнозинство… Проблемите са реални, натрупани и нетърпящи отлагане. Тук говорим специално за сектор „Земеделие".

През последните години поредицата от парламентарни кризи, служебни правителства, обещания на килограм и размита политическа отговорност доведоха до забавени: кампании, оперативни програми, Стратегически план, План за възстановяване и устойчивост, законодателни промени, наредби, правилници… А оттам - объркани, забавени, изгубени плащания, пропуснати ползи, изядени от инфлацията, войната, пандемията и т.н. 

На практика натрупаната политическа безотговорност трябваше да бъде балансирана и компенсирана от проявата на свръхотговорност, търсене на алтернативи и решения от бизнесите в сектора, за да може да функционират изобщо.

 

Това изби в бурно недоволство и протести. Но не само. След като имаше с кого да седнат на масата за преговори, именно земеделците бяха двигателят на много от конструктивните и стратегически важни идеи, промени и политики, които бяха предприети и по които се заработи. Най-пресният пример са редицата законодателни промени, включени в последното споразумение между бранша и властта след поредица от протести.

На всички е ясно, че законите най-добре биха се осъществили от легитимно, редовно правителство, стабилно мнозинство и работещ парламент. Може би последните конституционни промени, които позволиха работата на Народното събрание да продължи дори при служебно правителство, внасят известно спокойствие, че обещаните и нетърпящи отлагане процедури и закони ще бъдат гласувани.

Все пак, както предупреждават експерти конституционалисти, не е изключено в това време да се появят всевъзможни плаващи парламентарни мнозинства, които да компрометират или дори стопират градивните процеси. По-добре би било да не се стига до такива експерименти с гражданското търпение. Земеделците конкретно не биха изтърпели, простили повече на никой управленски кабинет да проваля кампаниите им, бизнесите им, поминъка им.

Засега сякаш няма повод за истерия. Работните групи се събират, решения се взимат, проектонаредби и проектозакони се изготвят, Министерският съвет приема, Народното събрание гласува. И все пак страхът, че утре може да се събудим с „ново 20” и старите уговорки да не важат, е реален предвид демонстрираното поведение на политиците.

Но дали на партийните централи, лидерите, откритите и скритите кръгове им е ясно, това, което ние, медиите, като Четвърта власт все повече отчитаме като твърд факт и ясна тенденция – секторите в селското стопанство, браншовите организации, отделните фермери се обединяват надпартийно в реални икономически, пазарни, законодателни и прочее политики.

 

Те очакват от политическата класа да осъществи тези политики, както и разполагат с демократичното право да я "наказват", когато не си изпълнява обещаното. Така че, политици, не забравяйте посланието от земеделците: Споразумението ни е много по-важно от споразумението ви.