Производителите на растителни масла и маслопродукти се оплакват, че предприятията им са пред затваряне поради липса на суровина на пазарни цени. 

Вижте още: Забраната за внос на украинско зърно работи

 

Те смятат, че вносът от Украйна е единствената възможност на сегашния етап за осигуряване на слънчоглед на пазарни цени. Според Съюза на производителите на растителни масла и маслопродукти и в бъдеще България ще изпитва системен недостиг на маслодайни култури, собствено производство, заради непрекъснато увеличаващия се преработвателен капацитет в страната, който към момента е бил 3,5 млн. т годишно за маслодобив и 1 млн. тона за производство на белен слънчоглед. От съюза очакват да се ревизира позицията на страната относно продължаване на забраната за внос на четири земеделски стоки от Украйна.

Вижте още: Какво показват финансовите отчети на преработвателите на слънчоглед у нас?

 

„При положение, че българските земеделски производители са поставени под огромен натиск от високата себестойност на продукцията, ниската изкупна цена, както и от страна на влошените климатични условия, които водят до свиване на добивите, да се предприеме такъв тип политика от страна на аграрното министерство, това е жив популизъм, който ще доведе до огромен брой фалити и напрежение в бранша“, коментира от своя страна пред Агри.БГ Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). 

За асоциацията отварянето на вноса е неприемлив вариант. Важно е да се реализира българската продукция и, ако не стигне като количество – тогава да се търси внос. 

Според Проданов в голяма степен аргументацията на маслопреработвателите е заблуждаваща, особено в частта капацитет на преработка. Посоченият от тях обем никога не е постиган досега, независимо дали е имало внос от Украйна или не. 

Илия Проданов: В момента около 600 000 – 700 000 тона слънчоглед от миналогодишната реколта все още не е продаден.

Към това количество като се прибави и очакваната нова реколта в размер на 2.2 млн. тона, около 3 млн. тона слънчоглед ще бъдат на разположение на преработвателите. "Дори да се наложи внос, той ще бъде много късно и то преди другото лято", пресмята зърнопроизводителят. 

Слънчогледът не е борсова стока, затова пазарната цена при него е изключително хипотетично понятие. Сега продажбите на слънчоглед стават на около 750 лв./т. Старата реколта е със себестойност около 1000 лв./т, а новата по изчисления на НАЗ ще бъде с доста по-висока цена, защото добивът е много нисък. 

Вижте още: Преждевременно ожънат слънчоглед и отчайващо ниски добиви в Пазарджишко

 

„Дори в момента не продаваме на добра цена, но все пак е някаква, ако влезем във варианта отпреди забраната, ние просто ще бъдем заринати с украински слънчоглед. През тази година всички усилия на земеделските производители в Украйна са насочени към слънчогледа понеже е с най-ниска себестойността на декар. Тамошните производители очакват близо 14 млн. тона продукция“, споделя още Проданов. 

Той е убеден, че трябва да се даде шанс на българския производител да продава. „Длъжни сме да запазим българското производство. Тази война ще приключи и ще трябва да имаме устойчиво производство и след нея“, казва още съветникът на земеделския министър. 

Родните зърнопроизводители са категорични, че ще защитават позицията си и няма да допуснат да фалира сектора. 

В писмото до медиите преработвателите посочват, че в сегашната „ситуация с невъзможността на производителите за адекватно планиране и подсигуряване на необходимите количества слънчоглед необходим за преработка, поставя под риск ценовата стабилност на вътрешния пазар и българските потребители“.

Намекът за промяна в цените на олиото може само да предизвика нова доза възмущение в потребителите, които плащаха и по 7 лева за литър слънчогледово масло при отворени граници за внос. В същото време ценови трусове не бяха отчетени след въвеждане на забрана на украинска суровина. 

И макар средностатистическият българин да не е експерт за начините, по които се формира печалбата на големите компании, той все още може да чете и от публикуваните отчети на фирмите е виден скокът в размера на печалбите им. 

Не е възпитано да се наднича в джоба на другите, пазарна икономика е, всеки се оправя сам в стопанската джунгла, но за всички е ясно, че големите печалби се формират за сметка на някой друг, в случая на производителите на слънчоглед, а и на крайните потребители, чийто покупвателни способности гаснат от ден на ден.