Има места, на които е много зле. Колегите жънат по 50-100 кг слънчоглед от дка. На места още не е започнала жътвата и се надяваме на малко по-високи добиви, но в никакъв случай годината не е много добра. Това сподели пред Агри.БГ зърнопроизводителят Радостина Жекова. 
По думите й и равносметката след жътвата на пшеница е подобна. 

Гласувайте: Какви са средните Ви добиви от пшеница за 2023 г.?

“Това, че картината като цяло изглежда добре, защото ние произвеждаме много като обработваеми площи, не означава, че всички колеги са добре. Добруджа има със 100 кг по-нисък добив от пшеница спрямо 2022-а година. Това означава, че някъде има огромни катаклизми”, каза Жекова. 

Причините според нея са основно в сухата есен, трудното поникване на пшеницата и въобще редицата сътресения, които подложиха пшеницата на стрес. Едно от тях е големият наплив на болести през тази година. 

“И това ще си го влачим заради позеленяването, защото няма какво друго да направиш, освен да пръскаш. Тази година общо взето е ясна. Чудеса няма да се случат нито за слънчогледи, нито за царевици”, каза Жекова.  

Дали обаче земеделците мислят за отглеждането на култури, които да съобразят с климатичните промени? Соргото, например, е култура, която може да се отглежда при суша. 

“България няма традиции в производството на сорго, т.е. не сме пазар на соргото. Доста е спорно и какво нанася на почвата, на която го сееш и какво можеш да сееш след него. Това е проблем”, сподели Жекова. 

Тя каза, че и протеиновите култури не са решение. 

“С вноса, който влиза в България, е безсмислено да се гледат протеинови култури. Аз лично съм го преживявала. В един момент продавах леща на 0.50 лв. Това не носи нищо след себе си. В крайна сметка ние правим бизнес. Опитваме се да работим, да се развиваме и да сме почтени към всики, с които работим. Така или иначе загубихме пазари по отношение на пшениците, предвид ситуацията в Черно море е спорно кой въобще ще застрахова кораби и каква ще е търговията”, разказа впечатленията си Радостина Жекова. 

Радостина Жекова: Не само да го произведеш, започва да става сложно да го продадеш. В един момент ще се окаже, че какво от това, че имаме стока. 

Под думите й наличното от миналата година зърно, заедно с проезведеното през тази със сигуност ще задоволи нуждите на страната, а останалото трябва да бъде изнесено. 

“Откъде? Блокират ли Черно море, ще бъде повече от печална ситуацията. А то е почти е блокирано. Онзи ден, на 30 км от Дуранкулак има гръмнала мина. Кой застраховател ще застрахова такъв товар?”, пита Жекова. 

Повечето от факторите, обаче, които влияят в момента, са свързани с геополитиката. 
“Това няма нищо общо с производството”, добави тя.