По какъв начин фермерските храни - трайни и нетрайни продукти, да достигнат до широкия пазар в страната в условията на извънредно положение и социално дистанциране срещу разпространението на коронавируса?

Десетки фермери в списъци за директни продажби - как да се включите?

Отговори на този въпрос търси всеки стопанин, докато различни варианти обмислят и властите. За проблемите и възможните работещи решения Агри.БГ разговаря с  Любомир Ноков от "Хармоника".

Г-н Ноков, какво е Вашето мнение относно подготвяното задължение към големите търговски вериги да отделят част от площта си за хранителни стоки, местно производство?

Има малки фермери в България, които са неспособни и не искат да работят с магазини. Нямат разбиране за това, че за да се продаде един земеделски продукт в магазин, а не на едро, се изисква и много работа извън фермата.

Много от тях виждат магазините и търговците като пречка, като нещо лошо, като част от веригата без добавена стойност, чиято работа е просто да спечели нещо на гърба на фермера. В дискусиите за подпомагане на фермерите се вижда точно това - как да задължим търговците да работят с фермерите.

Дори има политици, които обещават, че ще намерят начин българските ферми да стигат директно до клиента, без да се минава през търговци и магазини-изедници. Няма разбиране за това, че хранителният сектор е верига от различни специалности и не може да функционира, без да има полза за всички участници.

От фермите до покупката има много неща, които трябва да се случат и работата по земята е само една част от процеса и е единствената, субсидирана от данъкоплатците.

Десетки фермери в списъци за директни продажби - как да се включите?

Много фермери не разбират и не виждат смисъл в търговската работа и затова не могат да оценят, че без магазини, логистика, дистрибуция, администрация, преработка, маркетинг няма как да се продава продукцията им.

Тези ферми искат да правят всичко сами (фермерът да е и агроном, и ветеринар, и търговец, и счетоводител, и администратор, и технолог, и микробиолог, и маркетолог, и шофьор, и стратег, и мърчандайзър, и доставчик, и склададжия, и рекламист, и обслужващ клиенти, и продавач).

И понеже това не е възможно, те така стават неконкурентни на собствения си пазар и срещат трудности с продажбите. Тогава почват да търсят помощ в държавата и вина в пазара.

Издържат се със субсидиите и не виждат стойност в това да се развиват търговски и да изграждат доверие в клиентите, и ето че стигаме до тази новина, че държавата освен, че осигурява директно повече от една трета от приходите на земеделците, сега се чуди дали да не накара и магазините да им изкупуват стоката.

Разбира се, има много добри примери за успешни фермери и производители, които са вече по рафтовете на магазините и вие ги познавате добре. За тях не се налага държавата да кара търговците да ги зареждат.

Всички магазини в България, включително веригите, са силно мотивирани да работят с местни ферми и производители. Клиентите им го искат, те го искат. Но за да се случи това, трябва да работи цялата верига - да има добра администрация, логистика, търговска дейност, възможности за финансиране, добро планиране на доставките и количествата, управление на качеството, пазарен припцип при цените, защото зареждането може да се регулира, но купуването не.

Може ли министерството да задължи веригите да проверяват на касата и ако си си купил един италиански домат, да си длъжен да си купиш и един български, независимо от качеството и цената?

Инициативата на Министерството на земеделието, да задължи веригите да зареждат продукти на български ферми, е неадекватна и няма как да постигне целите, които си е поставила.

Има ли друг начин да бъде реализирано българското производство, чиито обичайни канали за продажба са затруднени от корона-кризата?

Това, което бих направил на мястото на Министерството на земеделието е - да дам пример като краен клиент:

- Там, където държавата купува храна да купува предимно качествени местни продукти - за болници, училища, детски градини, затвори, столове, лафки, социални патронажи. В момента се купуват храни със съмнително качество, на съмнителни цени, без изискване към произхода.

Ако там е невъзможно това да се случи и фермерите да са доволни, то във веригите няма никакъв шанс. (Тук ще стане ясно дали е юридически възможно да бъдат фаворизирани местните производители в рамките на съюза, в който свободната търговия между членовете не може да бъде ограничавана. Ако за министерството е невъзможно, то за веритите няма как да бъде.);

Асоциации срещу вериги: Дайте шанс на местните производители

- Да осигуря обучения за малките фермери затова как работи пазарната икономика, как да бъдем част от веригата на доставки и каква е стойността, която всяка брънка добавя;

- Да подкрепя магазините и търговците, които искат и могат да работят с малки български производители, за да имат ресурс за този риск, защото това често е скъпо и трудно начинание. Като изчистя излишните регулаторни пречки, като подкрепя рекламни кампании на мястото на продажба, като срещна доставчиците с купувачите, с предимство за тези, които полагат допълнителни усилия за да са социално и екологично отговорни;

- Да намаля административната тежест за малките хранителни магазини, така че да могат да се развиват и да бъдат някаква алтернатива на големите вериги, вместо да са изчезващ вид. Нека всеки квартал и малко населено място да има и млекарница, месарница, хлебарница, био магазин, плод и зеленчук;

- Да изчистя регулацията от излишни и неефективни правила и да я променя към това да санкционира нарушенията и липсата на отговорност, а не да ограничава превентивно. Нека хората в администрацията бъдат повече помощници и съветници и по-малко катаджии;

- Да разказвам и подкрепям добрите примери, да празнувам българското земеделие и хранителна култура, вместо да говоря пред медиите само за спекула и нарушения и по този начин да саботирам слабото доверие в хранителния сектор.

Колкото до веригите, с тях не се работи лесно, но има начин. Конкуренцията между тях е това, което подобрява нещата, а не министерските забрани. Веригите са в позиция на силата, когато продавачът няма какво да предложи, особено ако не разбира начина им на работа и пазарните принципи.

Когато обаче продавачът има име и е доказал, че може да работи по този начин, то условията са съвсем различни и пречките за работа са по-малко. Влезте и ще видите, че рафтовете са пълни с български производители.

Какво, според Вас, би се случило, ако не бъдат подкрепени местните производители? Има ли опасност от погиване на продукцията, фалити на малки и средни производители и продоволствена криза?

Всички дават за пример Франция и как там 90% от продуктите в магазините са местно производство. Там това се случва доброволно и без регулация и основната причина за това е високото доверие на потребителите към местните фермери и производители. Доверие, което в България тепърва трябва да се изгражда.

Сегашната ситуация само изважда на яве проблемите на българското земеделие от последните години. Реално в момента търговията с хранителни продукти не е така засегната от тази криза, както други сектори и няма причини да се смята, че нещо съществено се е променило.

Просто сега стават ясни недостатъците на системата и ролята на държавата в сектора, а и кризите в земеделието тепърва трябва да намират решения. Промените в климата вече подлагат целия сектор на сериозно изпитание, а за това тепърва ще търсим правилните решения.

Как ще работят фермерските пазари в извънредното положение?

Ако сте фермер и искате стоката ви да се продава в големи магазини, не искайте министерството да ви е търговец и спасител и да ви намира клиенти на сила, няма да стане. По-добре се образовайте, адаптирайте се, вземете опит от хората, които вече се справят добре, ако не можете да си позволите да правите всичко сами, намерете си правилните партньори и се фокусирайте върху това, което правите най-добре.

 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Танева: Работим по списъци с фермери за доставки на веригите

Компромис: Фермерски пазари на паркингите?

Рискове и възможности на агросектора по време на криза