Жан Ивайлов е на 20 години от Монтана и заедно с бащата на приятелката си отглеждат 200 кошера с пчели. 

Младият мъж току-що спечели и конкурса “Мистър Монтана”. Естествено потърсихме го да ни разкаже за съчетаването на пчеларството, културизма и конкурсите за красота. 

“Занимавам се с пчеларство от около една година. Бащата на приятелката ми се занимаваше с това и аз реших да му помогна. Направи ми впечатление колко са умни животните.

Вдъхнови ме тяхната дисциплина и сплотеност. Как всичко работи и е свързано с 21, и цикъла за меда, и всичко. 
Те са страшно трудолюбиви и не знаят да си почиват, а аз като спортист от дете също не знам да си почивам. Спортът е най-голямата ми страст и пчелите ми дадоха едно допълнително вдъхновение към него”, разказа за Агри.БГ Жан. 

Заедно с бащата на приятелката си - който има десетилетен опит в пчеларството, са започнали да размножават пчелите и това лято достигнали до 200 кошера. 

“Той ме научи на всичко, което знае. Затова и така бързо навлязох в занаята - имах кой да ми каже какво е сбъркал, къде е сбъркал и аз да не мина по неговата пътека, а директно да почерпя от опита му. Беше много търпелив и стигнахме до момента, в който аз да работя напълно сам”, споделя младият човек и добавя, че само с четене е много трудно да се научиш. 

Жан Ивайлов: Едно е да го прочетеш, а друго е практически да го направиш. 

“Работя с огромно удоволствие. Те са вдъхновението ми. Дават ми спокойствие, научиха ме, че когато и да е трудно, да си уморен - нямаш право да си нервен, защото те реагират и започват да жилят. Научих се на самоконтрол, научих се винаги да съм спокоен”, каза Жан.

Той не работи на друго място и в момента развива пчеларството и реализирането на меда като собствен бизнес, пчелинът е регистриран - той се намира в Бойчиновци, а Жан очаква всеки момент да бъде регистриран като земеделски стопанин. 

Жан и бащата на приятелката му са купили парцел, върху който има възможност да се направи и биопчелин - нещо, което засега е в по-далечните планове на двамата. 

Любопитно е, че не използват пчеларска екипировка - това гради доверието между човека и пчелите, обяснява Жан и добява: “Това е специална връзка и дори в последно време изобщо не ме жилят. когато пипнеш с ръкавица, ти не усещаш пчелата, тя не те усеща. Много им се доверих, много ги обичам!”. 

Ежедневния му график е плътен. 

“200 кошера са много и отнема много време. Занимавам се с културизъм и моделство, които съчетавам с пчелите. От 6:30 ч.съм на велоергометъра за 45 минути, после по 12 на пчелина, а към 7-8 ч. вечерта отивам да тренирам с тежести”, разказва младият човек. 

През тази година от кошерите са извадили близо 4 тона мед, но Жан отбелязва, че трябва да се има предвид, че в този период пчелите са се размножавали и кошерите са били отслабени. 
 
“Годината обаче беше много хубава. Времето беше просто разкошно - наваля се, природата разцъфна, точно след това пекна слънце и стана 40 градуса. През няколко дни отново валеше - освежаваше природата, и наново.

Това е най-хубавият сценарий за пчелата. Това беше прекрасно и за нас. Медът, който извадихме въобще не беше малко предвид ситуацията”, посочва Ивайлов и разказва, че ако успеят да запазят 200-те кошера, което е трудно, подготвят стотина нови кошера, които живот и здраве да напълнят с пчели в близко бъдеще. 

“Важно е да можем да смогнем и финансово. Трябва да си намеря и пазар за меда. Ако всичко това стане, планирам да си направя и биопчелин. Спортът е много скъпо занимание - храната, медикаментите, времето, доста отнемат”, обяснява Жан, който се явява на състезания по културизъм и съчетава това с моделството. 

Какво носи титлата “Мистър Монтана”? 

“На дадения етап, носи популярност, огромна емоция и среща с интересни хора”, отговаря той. 

Връщаме разговора към пазара на меда. 
“Аз и в момента консумирам от моя мед. Това означава, че мога да гарантирам с качеството му. Защото, ако сега хапна захар, веднага ще се подуя, (заради културизма хранителния режим е много стриктен - бел. авт.). Хората ми се доверяват именно заради това. Пчелите ни се хранят с мед, защото този, който не мога да продам, го връщам в кошерите.

Предпочитам да си го изядат те, отколкото да го дам на 3 лв. Това е безсмислено. Това е подигравка с труда, разходите ни. Ако продавам на тази цена заради вноса на украински мед, по-добре да се хвана за охрана някъде и да взимам същите пари, без дори да работя и без да зависи нещо от мен”, разказва емоционално младият пчелар. 

“Българският мед е с високо качестов, а ние внасяме от чужбина некачествени продукти и ги даваме на близките, на децата, на семействата си - така се самоунищожаваме”, смята той. 

Към момента продава на живо продуктите си, държи на живия контакт. “Искам да си видя човека. Често се случва да подарявам. Това е много важно - човек да даде, ако иска да получи. А медът е едно от най-полезните неща, които може да се ядат”, отбелязва Жан.