Пчеларите дълго време не повдигахме темата за фалшивия мед поради страх да не отблъснем потребителите, но европейските данни сочат, че 40% от предлагания мед в Общността не е истински. Това сподели пред Агри.БГ зооинж. Михаил Михайлов, председател на Обединен български пчеларски съюз.

Четете още: Почти ¼ от дребните пчеларски стопанства са изчезнали за година

 

Единият начин, по който се получава фалшив мед, е като се ползва глюкозо-фруктозен сироп – изосувит, който е продукт от царевично нишесте. Използва се и т.нар. инвертна захар. Тя се получава при киселинно разграждане на захарозата, глюкозата и фруктозата. „На пчелите се подава храна, която променя физико-химичните показатели на меда и така се фалшифицира“, уточни Михайлов. 

На всеки етап във веригата - производство, преработка и търговия, пчелният мед може да се фалшифицира, става ясно още от думите му. 

  • При пчеларя, ако е подал изкуствена храна на пчелите, те са я преработили и са направили комбинация от захарен и нектарен мед. 
  • Преработвателят в предприятието го преработва, за да е течен и го смесва със съответния подсладител. 
  • Търговецът, когато получи партидите, има възможност да декристализира или разтопява меда и също може да внася примеси. 
Съгласно Закона за пчеларството е забранено да се внасят примеси, захари и други подсладители по време на медосбор и при реализация. 

 

Потребителят трудно може да познае фалшивия мед.

„Необходимо е да прочетете етикета, на който трябва да са записани данните от протокола за изпитването. Там ще има номер и дата, когато е направен този анализ в лаборатория на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ). В документа има две групи показатели. Първата е с органолептични - вкус, цвят, вирус и така нататък. Втората група са физико-химичните показатели. 
Все пак визуално потребителят може и сам да установи нарушение в състава, когато види, че медът е разслоен. Отгоре остава течен, а отдолу - твърд. „Фруктозата е течната фракция, а отдолу е глюкозата“, уточнява експертът. 

Среща се и ферментирал мед, който буквално кипи. Показател за пресен мед е т.нар. диестазна активност. Хидроксиметилфурфурол пък е веществото, което показва, че медът е нагрят до определена температура или е на няколко години. 

„Ако е записан номерът на този протокол или пък потребителят го изисква от продавача, тогава подробностите ще станат ясни. Но това никой не го прави. За това на практика няма контрол. В хранителната агенция няма достатъчно хора, липсва и административен капацитет. Клиентите буквално нехаят, не четат, не се интересуват, За тях най-често е важен видът, дали медът е течен, дали е кристализиран или захаросан, както и цената. Това е определящо“, разказва още зооинж. Михайлов, който смята, че не бива да си заравяме главите в пясъка по този нашумял проблем. 

Според него не е за пренебрегване и вносът на пчелен мед от трети страни. До държавите в ЕС стига суровина от Украйна, Иран, Китай, Турция, както и от Южна Америка, където има големи производители. 

„Болката ни е много голяма, защото констатираме общ спад в сектора. Въпреки желанието и усилията на много от пчеларските сдружения, има обективни причини, които водят до този резултат“, споделя председателят на Обединен български пчеларски съюз.

Той е оптимист, че секторът ще се развива и в бъдеще, но не в досегашните размери. „Ще има специализация и намаление на броя на пчеларите по икономически причини, но пчеларството ще остане“, е неговата прогноза.