Пчеларството не е мечтаната професия на Симеонка Христова, макар да е израснала в семейство, където жените са се занимавали с деликатния занаят.
Оказало се, че е алергична и влизането й сред кошерите винаги трябва да става много внимателно, а инжекцията с урбазон неизменно е с нея.
Въпреки тези предизвикателства от десет години Мони работи рамо до рамо с партньора си Илиян Стратиев на биологичния пчелин, който се намира в едно от най-чистите места на територията на Силистренска област – в гората "Каракуз". Част от 150-те кошери, които те отглеждат са разположени край Айдемир.
Когато желанието е по-голямо от страха
В началото тя отказвала да влезе в пчелина, но после започнала плахо да помага на Илиян и малко по малко набира смелост и влиза между кошерите. Сега не е изненада човек да я завари да вади мед и да участва активно в работата с пчелите. Инжекцията с урбазон, разбира се стои винаги в колата, защото в природата изненадите не са изключени.
10 дни ще бъде отворен приемът по интервенциите в сектор „Пчеларство“
За нея в началото е било много интересно да наблюдава реда и йерархията в кошера, след това изпитала желание не само да отглежда пчелите като препитание, но и да прави други продукти с пчелни суровини.
„Човек се учи цял живот, затова сега правя прегледи заедно с Илиян и съм активен участник в цялата работа. Най-интересно ми е когато ровя в кошера и трябва да намеря майката“, разказва Симеонка.
За нея най-трудните моменти са когато се добива медът, защото двамата с Илиян трябва сами да се справят с обработката на 150 кошера.
Тогава има много физически труд и понеже са сами, на двамата пчелари им се налага много дълго да вадят мед.
„Медът от липа например се вади повече от седмица. Много е трудно в наши дни някой да се съгласи да работи на пчелин. По принцип трудно се намира добър работник за каквото и да било работа, включително земеделска. Имахме такъв работник, който си тръгна при първото ужилване от пчела“, споделя Симеонка Христова.
Оказва се, че жегата, както и ухапванията отблъскват и малкото мераклии да се научат на пчеларство, макар пчелина да се намира на райско местенце, където дивите животни минават на метри край хората и съжителстват с тях необезпокоявани.
Между предизвикателствата и еднопосочния билет
През последните години работата на пчелина е много трудна. Случвало се е през главата им да мине мисълта да хванат самолета и да отидат да си вадят хляба в странство. Но любовта към тази работа винаги надделява.
„Има много неща, които не са уредени и спъват работата ни. Все още пчеларят не е защитен от държавата. Арендаторите имат платформа за оповестяване на пръсканията, която не върши никаква работа. Нужен е строг надзор над земеделските производители. Не трябва да се пръска когато пчелите са в летеж“, казва Симеонка.
Случвало се е при пръскане в съседните ниви със слънчоглед собствениците на пчелина да виждат как пчелите едвам стигат до кошерите и умират на входа.
В същото време контролът над кошерите на Илиян и Мони е много сериозен, особено като се отчете, че те отглеждат пчелите биологично при това в защитени територии.
На абсолютно начинаещите млади пчелари Мони казва да не си мислят, че в пчеларството всичко ще е по мед и масло. Очаква ги много борба не само за прехраната, нужни са много знания и много труд. Ако решат да произвеждат чиста храна, ще трябва да са готови за сблъсък с много спънки и бюрокрация, които понякога убиват желанието.
;void(0);){kind=link}