Пчеларите настояват за нов закон, регламентиращ правилата в сектор “Пчеларство”. Според Националния браншови пчеларски съюз е нужна промяна не само в секторните интервенции, но и във всички други, които имат отношение към сектора.

Предложение: Плодовете и зеленчуците да се проследяват чрез отпуснати безвъзмездно опаковки

Това става ясно от писмо на организацията до земеделския министър Кирил Вътев, научи Агри.БГ.

Пчеларите са наясно, че всички техни искания няма как да станат реалност без промени в трите анализа, които са неразделна част от Стратегическия план за земеделието на България. Именно по тях са изготвяни и всички интервенции в сектора. За “доброто” качество на анализите обаче сме писали многократно. 

“Безспорно е, че анализът за състоянието на хранителната промишленост, както и SWOT анализа към него, са непълни и с неточности, отнасящи се до сектор “Пчеларство”. 

Многократно сме посочвали непълните и дори неверни данни за сектора, същите бяха признати от автора на анализа - Института по аграрна икономика. Оправданието беше, че им липсват данни.

Всъщност една от причините беше, че не бяха потърсили представители от сектора при неговото изготвяне и обсъждане. Това доведе по-нататък до доста дефекти при определяне на дейностите и допустимите разходи в самите интервенции за сектора. Но и в редица други, като интервенцията за малките стопанства и две от екосхемите”, обясняват от Националния браншови пчеларски съюз.

Според тях всичко това е довело до неправилно приоритизиране на някои от интервенциите за сметка на други, които всъщност са били по-привлекателни за пчеларския сектор.

“Например по т.нар. пазарни интервенции е предвиден незначителен финансов ресурс, с което практически се спира интереса на сектора към тях”, коментират още пчеларите от организацията.

В писмото си към министър Вътев, те споделят и друго свое притеснение, което по техни думи във времето се е потвърдило.

“За съжаление не можем да отминем факта, че едно от нашите твърдения се потвърди напълно - то е, че интервенциите за сектор “Пчеларство”, с така разписаните дейности и допустими разходи, са прекалено лобистки. Дори има и безспорни текстове, стимулиращи корупционни практики", пише още в писмото.

До края на месец септември ресорното ведомство има задача, поставена от Народното събрание, да нанесе корекции в Стратегическия план. 

“Секторът отново не е потърсен и имаме основателни притеснения, че нищо няма да се промени, което ще означава запазване на статуквото с всички произтичащи негативи. Без да участваме в изготвянето (промяната) на анализа на потребностите на сектор “Пчеларство” няма как да дефинираме пълноценно от каква промяна точно се нуждаят секторните интервенции”, обясняват от браншовия пчеларски съюз.

Те настояват да се даде възможност на сектора да бъде включен в работата по анализа и промените в Стратегическия план.

“Категорично твърдим, че част от проблемите, които констатираме са вследствие от слабия капацитет и експертиза на отговарящите за сектора. И най-вече - прокарването на лобистки интереси и въвеждане на корупционни практики с правни норми.

Непознаването на стратегически документи на ЕС, дори на такива в  България и изключително ниското правно ниво на нормативната уредба, имаща отношение към сектора, са друг възпиращ фактор. 

Има действащи наредби, които биха били достоен пример за студентите по право как не трябва да се правят нормативни актове”, пише още организациите.

Те считат, че е необходимо изготвянето на изцяло нов закон за сектор “Пчеларство”, отразяващ развитието на обществените отношения след почти 21-годишното му приемане. 

Напоследък множество страни-членки приеха нови закони за пчеларството, като например Австрия. Отделно сериозни промени в нормативната уредба се направиха и в Румъния, Испания, Франция и други. Предстоят сериозни промени и в европейското законодателство - Директивата за меда ще бъде променена, също така Директивата за пестицидите се превръща в регламент. 

Отделно вероятно ще бъде приет и Закона за въздействието върху природата, който също касае пчеларите и сектора като цяло. Да не говорим и за Зелената сделка, Стратегията “От фермата до трапезата” и т.н.

Всички тези стратегии, директиви и законови промени имат отношение към пчеларския сектор, а задачата на България ще бъде да адаптира европейските директиви към родното ни законодателство. Как обаче да се случи това без актуализирането на един архаичен закон, пълен с неточности?

Очаква се през септември месец да се проведе Консултативен съвет за меда и пчеларството, но все още не е насрочена дата. Дано не е късно за промените, които пчеларите искат.