Приятно ни е да слушаме истории като тази за три поколения пчелари, започнали с един единствен кошер и то като подарък. Разказа ни я внукът Добри Петров, с когото се запознахме на пловдивското изложение АГРА 2024.

Още по темата: Двама млади превръщат любовта към семейния пчелин в успешен бизнес

Дядо му Добри Златев започва да отглежда пчели на 16 години през далечната 1947 г. Тогава неговата съседка и учителка Милка вижда в него интерес към пчелите и му подарява кошер. Години наред Добри се учи и увеличава кошерите до 10 пчелни семейства.

Когато през 1978 г. в семейството се появява зетят Рашко Петров, той също започва да се учи на пчеларство. В началото на 90-те години пчелните семейства вече наброяват 24. 

Пленен от магията на пчелите е и нашият събеседник, внукът Добри, който през 2012 г. се регистрира като земеделски производител, а три години по-късно преминава към биологично пчеларство. 

Пчелинът му е в средногорското село Бабек, община Брезово, и вече наброява стотина кошера. От тях се добива акациев мед, манов мед и мед букет. Основните грижи полага пенсионерът Рашко, който цяло лято е на село. Добри помага при всяка възможност, защото доработва като търговски представител на осветителни тела в Пловдив.

„Само с пчеларство трудно се издържаш – пазарът е труден, идва много продукция отвън. Потребителят гледа на първо място цената. Малко са хората, които са склонни да дадат по-висока цена за по-високо качество. Продавам основно на познати и приятели. Който е взел, винаги се връща и става клиент”, споделя младият пчелар.

Според него за пчеларите е лесно да преминат от конвенционално към биологично отглеждане на пчели, стига да го искат. 

„Изискванията не са толкова фрапантни. Важно е пчелинът да е в район, който позволява сертифицирането му като биологичен. Както и да заменят конвенционалните препарати с биологични, което е напълно достъпно. Разпространени са на пазара, не е нещо сложно да преминеш към биологично пчеларство”, смята Добри.

снимка: Консултативен център за биоземеделие, биоживотновъдство и пчеларство в Брезово

В момента той е един от земеделските производители, които подкрепят проект за популяризиране на биологичното производство и създаването на заетост в община Брезово, както и за утвърждаване на марката „Био Брезово” на пазара.

„Аз съм малък производител и не мога да създам работни места. Но има по-едри производители в региона, които се занимават с отглеждане на по-големи площи със зърно, рози, дълготрайни насаждения, и могат да създадат заетост. Районът като цяло е доста беден и поминък трудно се намира. Това е една възможност да се ангажират хора и да се създадат работни места”, вярва Добри. 

Той не губи надежда, че един ден ще се издържа изцяло от производството на мед и пчелни продукти. Това е най-добрият за него вариант, но е нужно държавата да направи доста, за да спре нерегламентирания внос от трети страни.

„Трябва да има и категоризация на меда, защото няма как един мед, който се произвежда от конвенционални култури, като рапица и слънчоглед, да седи на едно място на рафта и да бъде равен с мед, който се произвежда в изцяло екологично чисти райони, където пчелите събират само това, което природата им дава”, категоричен е младият пчелар.