Има едни вечни теми в родното земеделие като тази за напояването. Докато тя периодично се актуализира в политическите програми, стратегиите, нормативната база и прочее, сериозен брой земеделски площи продължават да жадуват за вода. В поредна година с видими лоши резултати от прогресиращото засушаване, дойдоха и поредните заявки проблемът с напояването да започне да се решава.

Четете: Как да кандидатствате за наградите на Agri Summit & Awards 2024? 

 

Преди дни „Напоителни системи” ЕАД сключи по подмярка 4.3 от Програмата за развитие на селските райони цели 24 договора за инвестиции в инфраструктура, обхващащи 14 клона на дружеството. Финансирането е на стойност 112,3 млн. „Реализирането на проектните предложения дава възможност за увеличаване на поливните площи с минимум 200 000 дка“, подчерта изпълнителният директор на „Напоителни системи“ ЕАД Снежина Динева.

По план изпълнението на проекта трябва да се осъществи през втората половина на 2025 г., което звучи много добре, но колко са тези 200 000 дка в общата картина и дали темпът на увеличаване на поливните площи е достатъчен да навакса засушаването?

По данни на „Напоителни системи” ЕАД у нас към 10 септември тази година са доставени 289 649 000 кубични метра вода, с които са напоени обработваеми площи в размер на 293 612 дка. Според данните от последното преброяване през 2020 г. използваната земеделска площ у нас е 3,96 млн. ха. (39 600 000 дка). Бърза сметка показва, че дори след новите 200 000 дка, дружеството ще успее да покрие едва 1,25 % от площите.

В разговорите за поливни площи не веднъж са давани за пример съседни на България страни, които са много по-добре от нас в това отношение. Председателят на НАЗ Илия Проданов последно даде пример с Румъния, където по думите му преди пет години там са напоявани 2 млн. дка, в момента са 18 млн. дка.

В Стратегическия план на северната ни съседка, публикуван на сайта на ЕК, се посочва, че площта в Румъния, използвана за селско стопанство, е почти 13,5 милиона хектара (135 000 000 дка). Ако 18 млн. дка от тях се напояват, това са 13,33 % от площите. 

Все пак нека не бъдем черногледи, „капка по какпка вир става” гласи поговорката. Но какпата трябва сериозно да се ускори, за да се достигне до поливно земеделие в достатъчен мащаб, че да обърне черните прогнози за земеделието ни. Ако нарастването на поливните площи остане със същия интензитет, то след 25 години ще се наблюдават 80-процентови сривове в производството на някои култури.

Да излезем от зоната на анализите и прогнозите и да отидем при фермерите. Те най-достоверно отчитат проблема с липсата на вода, който финално води до спад в добивите им. Финансираният с европейски и национални средства проект на „Напоителни системи” ЕАД, който е основно за възстановяването на съществуващата линейна инфраструктура и съоръженията към нея, се посреща със смесени чувства от земеделците. Те се надяваха на на едни много по големи инвестиции и възможности за напояване, още когато се обсъждаше Плана за възстановяване и устойчивост.

В коментар под тематична статия на Агри.БГ за новия проект на „Напоителни системи” земеделец прави своя проста сметка:

„С тази инвестиция ще има намаляване с малко от загубите на вода, които в момента достигат 90% на места и абсолютно никаква полза за развитие на поливното земеделие. 112 000 000 лв. разделено на 200 000 дка е равно на 560 лв. на декар. Срещу 5600 лв., аз и други малки като мен, ще направим минимум 100 декара поливни. Не 10 дка като Напоителни системи, а 100! Десет пъти по-ефективно ще е вложеното, ако се даде на земеделците, а не на държавния монополист!”