Една от най-предпочитаните зърнени култури с висока рентабилност у нас – царевицата за зърно, отчете масово слаби резултати този стопански сезон. Има ли някаква закономерност в намаляващите й добиви? Поглеждаме към статистиката и прогнозите.

Кои са топ фермерите на България?

В края на жътвената кампания най-често споделяният с Агри.БГ среден добив от царевицата за зърно е до 200 кг/дка. По данни на Министерството на земеделието и храните към 26.10.2023 г. продукцията от царевицата за зърно у нас е 2 069 304 тона, което е с 13,7% по-малко от същото време на 2022 г. Средният добив пък е паднал с 12,7% до 489 кг/дка.

Реколтата през 2022 г. е била още по-слаба спрямо предходната – с 19,5%, показват оперативните анализи на агроминистерството. Регистрираният тогава спад е отдаден на по-ниските средни добиви от декар – 480 кг/дка общо за страната. 

Като добра година за царевицата от последните няколко насам се откроява 2021-а, като тогава производството скача с 11,7% до 2 975 757 тона (+11,7%), а средният добив – с 20% до  588 кг/дка. Отчетливото увеличение обаче донякъде е такова заради спада в реколтата през 2020 г. Въпреки наблюдавания ръст при реколтираните площи, прибраните количества през 2020 г. са с 14% по-малко от 2019 г.

Реколта от царевица за зърно в периода 2019 г. - 2023 г. (тона)

Графика: Агри.БГ

Източник: оперативни анализи на МЗХ

 

Средни добиви от царевица за зърно в периода 2019 г. - 2023 г. (кг/дка)

Графика: Агри.БГ

Източник: оперативни анализи на МЗХ

Именно 2019 е годината със сериозен ръст в засетите площи с културата. Агростатистиката на МЗХ сочи, че от 2001 г. насам интересът към нея се засилва и остава сравнително стабилен през годините. Реколтираните площи с царевица за зърно прогресивно се увеличават.

Но сериозните суши в последните години „изядоха” заложените повече количества и по-добри резултати. Въпреки постоянното подобряване на селекцията на царевицата в посока сухоустойчивост и вариациите в сеитбения календар, фермерите у нас и по света продължават да жънат стопански загуби заради сушата и високите температури.

При условията на затопляне с 2°C се очаква Северна Европа да претърпи намаления на добива от 1% до 14%; а Южна Европа - от 4% до 22%, сочат прогнозите в Анализа на въздействието на изменението на климата върху селското стопанство на ЕС до 2050 г., публикувани в раздела „Наука” на OFFNews. И още:

„Тъй като царевицата за зърно в по-голямата част от Европа се напоява, тези симулации предполагат, че инфраструктурата ще се запази и ще има достатъчно вода. Без напояване моделите показат спад на европейското производство на царевица около 2050 г. с намаляване на добивите над 23% във всички страни от ЕС и дори над 80% в някои държави, като Португалия, България, Гърция и Испания.” 

Това изкарва на преден план отново темата с достъпа до вода и възможността за напояване в България. Агроанализите констатират, че валежите в известните производствени райони у нас не могат да осигурят нужната влага за царевицата. Тази година например имаше места, на които от месец май до жътвата на културата липсваха дъждове със стопанско значение. Стопаните прибраха отчайващо слаба реколта на фона на високата себестойност за производството й, а изглежда, че надеждите за по-добри условия няма да са достатъчни в бъдещите стопански години.