Стопанската година не беше добра за сектор „Зърнопроизводство” – висока себестойност, ниска възвръщаемост, пазарни проблеми, суша… Какви са поуките и как може да се оцелее в настоящите кризи, търсим отговори заедно с председателя на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Илия Проданов.

Владислав Цветанов за проектите по НПВУ: Правилата са опростени и срокът за одобрение е кратък

Поуката сега може метафорично да се назове с народната поговорка „Каквото посееш, това ще пожънеш”. И не става дума за буквалното сеене на полето – такова имаше, а за политики. 

Излиза, че не сме били готови за криза, и политика тип „кърпене” не е достатъчна за постигане на устойчивост, дори напротив. Засетите проблеми, пуснали дълбоки корени и нерешени с години, сега дават "добра" реколта, за сметка на селскостопанската такава. Проданов коментира ситуацията така:

„Явно е, че сме във времена на кризи. Войната в Украйна, а сега и в Близкия изток се отразяват във всички сфери и създават негативи. Ситуацията и решенията не зависят от нас, но има ред неща, които ние тук, в отрасъла, в нашата държава трябва да подредим.

Ако дългогодишният проблем с напояването беше решен, можеше в тази сушава година да постигнем по-високи добиви. Вместо това сега при всички основни култури реколтата е по-слаба. Ако имаше политическа стабилност и бяха направени нужните законодателни промени – в Закона за арендата например или този за браншовите асоциации, сега можеше да има дългосрочни договори за аренда, нормализиране на цените на рентите и по-голяма сигурност за производителите. Това са все политики, които биха повишили конкурентоспособността на българския фермер независимо от кризите.

Илия Проданов: Във времена на кризи си личат много отсъствието на дългосрочни политики и нерешените стари проблеми.

Браншовият представител подчерта, че изключително важна е темата с напояването и дава пример със северната ни съседка, където еквивалентът на нашите „Напоителни системи” е държавна агенция, а поливните площи интензивно нарастват.

„Ако не се реши проблемът с напояването, ставаме все по-малко конкурентоспособни. Да вземем за пример Румъния. Преди пет години там са напоявани 2 млн. дка, в момента са 18 млн. дка. Държавата е инвестирала 2,5 млрд. евро за постигането на тази цел.

Разбира се, резултатите са налице. Тази година производството на слънчоглед в Румъния възлиза на 2,5 млн. тона, а преработката е 1,3 млн. тона. Тоест остават 1,2 млн. тона за износ. Дори да не съществуваше украинското зърно, ние вече не сме конкурентоспособни на съседни нам страни”, обяснява Проданов.

За сравнение по данни на „Напоителни системи” ЕАД у нас към 10 септември тази година са доставени 289 649 000 кубични метра вода, с които са напоени обработваеми площи в размер на 293 612 дка - 18 812 дка повече спрямо целия поливен сезон 2022.

Фактът, че съседките ни задминават, коментира и агроминистърът Кирил Вътев по време на работна среща с „Напоителни системи“ през септември. Той заяви, че страната ни има много вода, а нямаме напояване, като сравни как в България се добиват 400 кг царевица от декар, а в Гърция 2 тона, което показва разликата между поливно и неполивно земеделие.

Именно царевицата ще е една от най-засегнатите култури от засушаването, показват изчисления на експерти. В Анализа на въздействието на изменението на климата върху селското стопанство на ЕС до 2050 г. се посочва, че без напояване производството на царевица за зърно в България до 2050 г. може да намалее с над 80%.

Отсега се вижда какво ще се ожъне тогава, ако не се посее достъп до вода на земеделските стопанства у нас.