Възможно ли е в една кравеферма да се произвежда не само мляко, но и електричество, топлинна енергия и компост? Категорично! Пример взимаме от Maxagro Lact - най-голямата кравеферма в западната част на Румъния. Стопанството се намира в окръг Тимиш и успешно е интегрирало в производството биогаз станция, захранвана от животински тор, пише Agrointel.

Свиневъдство на кредит: Как се справя най-големият свинекомплекс у нас?

За групата Maxagro всичко започва през 2007 г. със само 500 ха. С всяка следваща година земята се увеличава, за да достигне днес няколко хиляди хектара. Днес тя разполага с достатъчно площ, 3000 глави добитък и зърно. Животните са подбрани внимателно. Те са докарани от ферми в Германия и Нидерландия.

Целият процес се основаваше на създаването на наши млечни крави. Правим анализи, за да видим дали животните отговарят на плана ни за развитие. Целим се в 40 литра млеконадой на ден, споделя Леонард Гончулеа, директор на Maxagro Lact.

Целта за производителност на фермата е реалистична и ще бъде постигната за много кратко време. Във фермата вече има крави, които дават над 50 литра мляко на ден.

Кравите се доят два пъти на ден

Днес Maxagro Lact разполага с паралелно доилно ​​помещение 2 х 25 с общо 50 доилни станции. Кравите се доят два пъти на ден. Средното производство на мляко е около 33 литра дневно, или 1 млн. литра месечно. На година се произвеждат над 12 млн. литра.

Това е мляко, произведено тук в страната, румънско мляко с най-добро качество и което се реализира на вътрешния пазар. Производството, което получаваме днес, в случая 33 литра, е икономически ограничено, защото потенциалът на животните е много, много по-висок, уточнява Гончулеа.

Ограничихме го икономически поради разходите за фураж, тъй като икономическият добив на фураж спрямо произведеното мляко не може да ни позволи да изразходваме повече от това, което получаваме, обяснява директорът на фермата.

В момента фермата произвежда румънско мляко на относително ниска цена в сравнение с други страни.

Ако държавата имаше друг вид помощ за животновъдството, представянето щеше да е съвсем различно. Това би ни накарало до известна степен да ограничим голяма част от вноса, който днес се прави от съседни страни. Ясно е, че сме на свободен пазар, но е много важно да се даде кредит и да се подпомогнат местните производители, допълва Гончулеа.

През последните няколко години румънското стопанство е трябвало да се пребори с редица предизвикателства. Да се адаптира към новите пазарни условия, създадени от пандемията, войната в Украйна и не на последно място към повишаването на цените по цялата производствена верига.

Две години живеем под влиянието на пандемията и войната. Това са две неща, които ни създадоха доста големи проблеми, отбелязва Гончулеа.

Ако преди имахме месечна прогнозируемост, в момента има неща, които анализираме ежеседмично, казва още директорът на Maxagro Lact.

Сред предизвикателствата е и компонентът фураж. Пандемията и войната в Украйна са принудили ръководителите на фермата да актуализират поне 20 пъти рецептите за фураж.

Това не е полезно за животните, но от икономическа гледна точка беше наложително, казва Гончулеа.

Групата Maxagro от Гатая е сред първите стопанства, в които оборският тор се използва за производство на енергия. Инсталацията за биогаз представлява инвестиция от много милиони евро, но първоначалните изчисления на печалбата все още не са реализирани.

Централата за биогаз произвежда един мегаватчас. Тя е една от първите в страната. Първоначално е източник само на разочарование. За 6 години работа сме спечелили 2-3 месеца от произведената енергия, споделя Гончулеа.

Биогаз станцията произвежда около 650-670 мегавата месечно, които влизат в мрежата, а тяхната индустриална, агро-зоотехническа платформа консумира 60% - 65% при максимален капацитет. Т.е. към 10% от произведеното. Разликата от 90% се насочва в националната мрежа.

За Гончулеа не е нормално стопанството да произвежда ток на една себестойност, а да купува на друга, много по-висока от тази, на която продава. В момента процедурата не е регулирана.

Тоест ние сме длъжни да минаваме през националната мрежа, да купуваме енергията, която произвеждаме, но по-скъпо. Това е напълно ненормално нещо, като се има предвид, че е зелена енергия, отбелязва той.

Фермата в окръг Тимиш е пример и за това, че със станция за биогаз може да се реши проблемът с осигуряването на топлинна енергия и с емисиите от метан.

„Тази станция реши проблема с метана, който в момента е световен проблем. Целият оборски тор, който идва от фермата, се обработва в биореактори, резултатът е компост - тор с високо качество”, споделя Гончулеа.



ВИЖТЕ ОЩЕ:

ЕК одобри стратегическите планове по ОСП на Хърватия, Словения и Швеция

Фермерът, който снабдява с ток цяло село

Използване на отпадни води за земеделие? Защо не