В Словения се смята, че медът е дълбоко вкоренен в националната култура. Там пчеларството е страст на поколения. Затова е любопитно да почерпим опит от техните практики за градско пчеларство. 

Акции като по мед: Спасени пчели и спасени от пчели

Според Горазд Трушновец, президент на Асоциацията Urbani čebelar, която отбеляза наскоро 10-годишнина от създаването си, градското пчеларство може да е по-старо от конвенционалното. Доказателство за това са глинени кошери от археологически обект на селището Тел Рехов (долината на река Йордан) от Х в. пр. н. е., съобщава New York Times.  

През последните години Трушновец активно се занимава с развенчаването на митовете около пчеларството в градовете. Сега той предупреждава, че трябва да се търси умереност в тази практика, тъй като пчелите не са единствените опрашващи насекоми. Любопитното при Горазд Трушновец е как той става пчелар. Макар да е архитект по образование и да работи като филм критик и журналист, години по-късно той няма рационално обяснение какво го е тласнало към кошерите. 

Мислех, че имам някакъв талант. Смятах, ще е прекрасно да се работи с пчели. Стана напълно спонтанно, отбелязва той. 

Когато се увлича по пчеларството, се обръща за помощ към Франк Петрович, един от инициаторите на градското пчеларство в страната, и става негов чирак. Петрович е пионер в поставянето на кошери по покривите на сградите в градовете. Започва да го практикува преди 12 години. Трудностите за градското пчеларство в началото провокират създаването на асоциация за обменяне на опит. 

За десет години установихме, че във вътрешността на Любляна има близо 800 кошера. По 2-3 в градините на хора, които не са част от асоциацията, казва Трушновец. 

Асоциацията на градските пчелари вече има около 60 членове и се грижи за около 150 кошера. Не всички те са активни пчелари, има и такива, които само подпомагат дейността. Самият Трушновец се грижи за 50 пчелни семейства. Той започва с две на балкона на дома си, а след това търси възможности на покривите на Любляна, като например хотел Park в Tabor или кулата Petrol на Dunajska.

До днес са се натрупали интересни истории, например за капризността на пчелите при наближаване на лошо време. По-специално, по-старите пчели предпочитат да останат в кошера предния ден и са толкова ядосани по това време, че не е добре да се доближавате до тях. Трушновец описва запалено как тези малки същества умело използват силите на въздуха, като понякога се катерят по небостъргачите толкова бързо, че изглежда, че трябва да спрат на върха, за да стигнат до кошера. Сега той предупреждава, че пчелите не са единствените опрашители. Те споделят града със земни пчели, пеперуди, самотни пчели и т.н. 

В това пространство няма неограничено количество храна. Ако прекалим с пчеларството, можем да изтласкаме други опрашители и да навредим на биотичното разнообразие, уточнява той. 

Ако в началото насърчавахме създаването на пчелни кошери и се борехме срещу предразсъдъците срещу градското пчеларство, сега се опитваме да ограничим пренаселването на пчели в градовете и други среди, допълва още Трушновец. 

В сътрудничество с Община Любляна асоциацията е приела насоки за градско пчеларство, които препоръчват да няма повече от десет кошера на едно място и местата да са на разстояние най-малко 400 метра.

Според Трушновец ключът към отговорното пчеларство е непрекъснатото образование, включително и в областта на изменението на климата, което безспорно влияе върху естествения ритъм. Пример са вече доста топлите дни в средата на февруари, поради които първите предвестници на пролетта са разцъфнали.
 



Вижте още:

Градско семейство открива хармонията в пчелното стопанство в своя двор

Пчелари питат защо средствата по техните интервенции ще се усвоят едва на 5%

Малък фермер с голямо сърце: Липсата на работна ръка и ниските цени може да ме откажат