Традиционно гръцкият гастрономичен сайт Gastronomos отличава най-впечатляващите земеделски производители в страната. Тази година оценителите са се постарали да обикалят надлъж и нашир. Отличените са отвсякъде - от Еврос до Касос, Преспес, Лемнос и Хиос. Ако ви е любопитно да разберете какво е впечатлило местните шеф готвачи и какви са тенденциите в южната ни съседка, следващите редове ще ви бъдат от полза. Тук е моментът да отбележим, че отличените са успели да се откроят с качеството, дух и последователността на своята работа.

Зелено сирене, сирене в стомна, тулумско сирене и картофено сирене - храна с история

Сред наградените от Gastronomos са двама млади братя - Манолис и Василис Димитропулос от Левкона Преспо. Те произвеждат боб. Решават да продължат вековните традиции в семейството си, като от 2017 г. ръководят фамилните имоти. Оттогава досега са увеличили площите, превърнали са плевнята на дядо си в сортировъчна база, а старата конюшня - в модерен цех. Днес малката компания на Манолис и Василис Димитропулос произвежда 90 тона и реализира 60 тона допълнително, продукт на други производители. 

Следващият отличен може да се похвали с това, че е наследник на основателя на най-модерната мелница за брашно във Ферес, Източна Тракия - Георгиос Узунопулос. Тя е построена преди около век. Днес потомъкът Йоанис Узунопулос е създал свое предприятие за брашно. Заедно със съпругата си произвежда иновативни продукти за професионалисти и има силна експортна дейност. 

Родени и израснали в северната част на префектура Серес, Елени Аврамиду и Василис Пападопулос са следващите впечатляващи земеделски производители. Те изпитват страст към биволите и произвеждат висококачествени продукти от тях. 

От 1970-те до 1990-те години отглеждането на мастика в Гърция намалява. С желание да бъде съхранена една традиция е създадена Mediterra, дъщерна компания, която се занимава с маркетинга на мастика. Нейният управляващ директор, Янис Мандалас , с подкрепата на настоящия президент на Съюза на производителите на мастика, Йоргос Тумбос, създават нови продукти, удвояват производството и отварят врати към нови пазари. 

Заради своите последователност, качество и оригиналност след отличените са още шесто поколение производители на сирене по традиционна рецепта, производител на зехтин и четири винарни от Лемнос. 

Тази година награда е присъдена и на производител на сирене, което е символ на мястото, където се произвежда - Лесбос. Концентрираният вкус, идеалното зреене и ароматът, който прелива от масленото сирене на Гиоргос Василас от Mesotopos, му спечелиха овациите на дегустаторите. Той е четвърто поколение производител на сирене. Има 2000 кози и овце. 

Забележителна е историята и на следващия отличен - това е Димитракис Хасапис. Той изоставя работата си на фондовата борса, за да се засели на остров Лемнос. Там се отдава на страстта си към пчелите. Неговият мед от мащерка е запомнящ се. Медът Hāsapis, според анализ на Департамента по хранителни науки и хранене на Университета на Егейско море, има високо съдържание на прашец от дива мащерка и силен антимикробен ефект, превъзхождащ известната манука. 

Редом до Хасапис се нареждат още Агелики Джанакиду и Ринио Кацотурчи-Тирау. През 2002 г. Джанакиду основава Етноложки музей на Тракия в Александруполис с над 500 редки експоната, събрани от нея, които разкриват сложната история и специални традиции на региона. В продължение на четири десетилетия Джанакиду пътува до най-отдалечените, затворени и консервативни общности, насърчавайки жените да продължат традиционните и забравени производствени техники и да навлязат в производствения процес при съвременни условия. Магазинът на музея е пълен с дрехи, бижута и специални декоративни предмети, изработени от тези жени по техен собствен дизайн на съвременен дизайн. В същото време тя изследва и възражда хранителни навици и рецепти от дълбините на времето и е постоянен и ценен консултант на производители и готвачи за популяризиране на рядката кулинарна култура на мястото.

Ринио Кацотурчи-Тирау е ангел хранител на един от най-недостъпните острови в Егейско море, на 19 морски мили източно от Аморгос. Тя живее изолирано, готви с дъждовна вода, грижи се за животните си, прави сирене. Понякога с месеци не вижда други хора. 

 



ВИЖТЕ ОЩЕ:

Страната, в която пчелините са превърнати в произведение на изкуството

Позиция: Вносът на мед уронва авторитета на родната продукция

Галина Мирчева: Думата “овчар” е синоним на чест и на гордост!