На 2000 метра надморска височина се намират в момента 20 кандидат-овчари, някои от които са с децата си. Заедно с техния обучител Тодор Георгиев вече десет дни разучават тънкостите на овчарлъка. На алпийско пасище в Пирин до четвъртък ще продължи първият курс от Академия за овчари. 

Има ли саботаж срещу пасторализма?

„През годините обмисляхме тази идея, защото смятаме, че има хора в страната, които уважават нашия труд и носят в гените си мерака към овцевъдството. Целта е да съберем хора, които в продължение на няколко сезона, работейки със стадото, да се научат на занаята и да опазят тази традиция“, сподели за Агри.БГ Тодор от стопанството „По Тодорови кошари“.  

За потомствения животновъд академията е възможност да разшири дейността си като животновъд покрай отглеждането на голямото стадо от каракачански овце. 

Идеята е съхранявайки този традиционен поминък, хората да имат отношение точно към тези овце, в течение на времето да се опази породата Каракачанска овца, създавайки други стада, като по този начин се опазва и породата и поминъка. 

Стадото на Тодор наброява около 600 селектирани овце, които в момента изпълняват развъдни програми. „Известни сме с това, че целият ми род сме хора, които винаги са се занимавали с овце и кози. Били са отговорници на последните големи стада в района на Пирин планина“, споделя той. 

Тодор Георгиев отдавна е отдаден на животновъдството, като през годините е работил в Национален парк „Пирин“ като паркова охрана, но винаги е съчетавал работата в парка с ангажимента към животните. 

С помощта на участниците в първата кампания е изградена лятна кошара високо в планината, заедно изкарват животните на паша, учат се на доене и всички ежедневни работи, които съпътстват работата на скотовъда. 

За цялото време по време на обучението има подготвена програма, която обхваща времето от 6 сутринта до 10 вечерта. Всеки участник е длъжен да я спазва. Работата върви с народни песни и много добро настроение, става ясно от думите на Тодор.

„Хората са различни, всички са водени от любовта към природата“, казва още овчарят-обучител. 

„Тодор и Милена се свързаха с мен с молба да им помогна да си оправят модела на работа. Аз също съм потомствен овчар от Родопите. А това е една много достойна професия, а овчарите са били едни от най-уважаваните хора в България. Решихме да възстановим тази професия и заедно да създадем образа на овчаря на бъдещето“, каза за Агри.БГ Ангел Тодоров, който освен че участва в реализирането на идеята е и един от първите курсисти. Планирано е да има такива обучения във всеки сезон – пролет, лято, есен и зима. 

В началото идеята е споделена без много шум между приятели в сравнително тесен кръг, но се оказва, че има голям интерес, включително от хора, които никой не е очаквал.

В момента се обучават търговци, кинезитерапевт, собственик на голяма строителна компания, собственик на IT компания, както и мениджъри в големи компании, притежател на компания за търговия с недвижими имоти и други. 

Повечето хора имат намерение да развиват собствени стада с различна мотивация. Един от учениците, който има голям бизнес в информационните технологии планира да има стадо с идеята да осигурява качествена храна на своите служители, да прави тимбилдинги на място и т.н.

Все още се търси точната цена на подобно обучение, след края на курса ще се направи калкулация на направените разходи. 

Вече са подготвени сертификатите за изкаран овчарски курс. „За мен това ще бъде един от най-ценните сертификати, които съм придобивал в живота си“, казва Ангел Тодоров.. 

Заради интересната идея, Тодоров и неговата съпруга са решили да сменят варненското село Ветрен с живот в планината и в момента си търсят къща в Кресна заедно със своите 4 деца.

Семейството е привърженик на домашното образование и никой не се притеснява от смяната на училища и навлизането в нова среда.
Организаторите планират през пролетта да се обяви по-масово възможността да се участва в академията. Подобни школи има в Италия, Румъния, Австрия. 

„В момента има пропаст между овчарите и съвременните хора, много млади хора, които искат да живеят на село, но не знаят какво ще работят. Ако се намери правилния модел, ако се каже на младите хора, че това е един достоен поминък, екологичен и модерен, осигуряващ качествена храна, мисля че ще има голям интерес  от хората“, споделя още Ангел Тодоров.