Липсата на работници в животновъдните ферми е обща болка за всички стопани. „Има безработица, а в същото време не можем да си намерим човек, на когото да разчитаме във фермата“, коментира Златина Георгиева от варненското село Изворско този парадокс. Тя споделя, че проблемът с липсата на желаещи да работят в селското стопанство е от много години.
В семейната ферма стопанката отглежда заедно със съпруга си и баща си близо 80 дойни крави. В преките дейности неизменно се включва и 15-годишният й син Стефан, който учи в професионалната гимназия по селско стопанство в Суворово. „Имаме нужда от работник, освен кравите, пашата, изхранването и чистенето, имаме и преработка на мляко. Всички млечн ипродукти реализираме на фермерски пазари. Малко е да се каже, че работният процес е непрекъснат. Понякога идват хора, поработят малко и си тръгват. Плащаме им, но не харесват работата“, допълва Златина.
„Секторът е непривлекателен и за млади, и за стари. Проблемът е общ за всички животновъди. Предлагам тези, които са на социални помощи, да имат някакво задължение да заработят тези пари. Какво се получава - стоят си в къщи, чакат помощи, а работа има, стига да искаш! Говорим за безработица, а няма никакви държавни политики в тази посока!“, възмущава се още фермерката.
В редките случаи, когато има желаещи да работят във фермата, те са ниско квалифицирани и неподходящи. „Отдавна вече не говорим за образовани и квалифицирани работници. Говорим изобщо за липсата на такива“, допълва Златина и уточнява, че образованите и можещи ученици и студенти търсят реализация в чужбина и резултатът вече е видим.
Вече повече от 10 години, а може би и повече, у нас се говори за недостиг на работна ръка в земеделието. Причините за това са няколко и се пораждат една от друга като в омагьосан кръг. Една от тях е ниското заплащане. Работещите в сектор “Земеделие“ в Добричка и Варненска област за последното тримесечие на 2023 г. са получавали между 1300 и 1800 лв. В същото време по данни на статистиката най-високи възнаграждения в края на миналата година имат 6 професии - от 3875 лв. за служителите на енергийните дружества, 2188 лв. за сферата на образованието до 1824 лв. за социалните работници.
Работещите в земеделския сектор са извън тази статистика поради но-ниските възнаграждения.
Непривлекателните условия в селското стопанство и в частност в животновъдството провокират младите и образовани хора да търсят реализация в чужбина.
Това води до още един процес – застаряване на заетите в сектора. В същото време липсата на работници води до наемане на все по-слабо квалифицирани хора.
Така кръгът се затваря и проблемите в сектора изглеждат нерешими. Голяма част от стопанствата разчитат на семейна работна ръка, но това е временно решение. Други започват да търсят начини за все по-голяма автоматизация, дигитализация и защо не роботизация в животновъдните ферми. Това обаче изисква инвестиции, а доходите идват от пряката работа в стопанството, за която са необходими работници.
;void(0);){kind=link}