В наши дни, когато технологиите променят лицето на земеделието, възниква въпросът за приемствеността в бизнеса. Земеделието изисква не само умения и труд, но и предаване на знания и опит от едно поколение на друго. Приемствеността в сектор “Селско стопанство” е нещо повече от просто продължаване на традицията - то е символ на вярата в бъдещето.
Именно такава история ще ви разкажем днес. Историята на Георги Радев и неговата прекрасна дъщеря - Таня Радева, която гордо върви по неговите стъпки, защото искрено вярва, че в сърцето на едно успешно стопанство стои не друго, а семейството, ценностите и опита.
"Занимаваме се със земеделие от 2002-2003 г. А официално съм регистриран като земеделски производител през 2005 г. Започнахме около 300-400 дка земя, с времето се разраснахме до днес, като вече имаме три фирми, в които работим около 18 000 дка земя. За щастие имам кой да ми помага и продължаваме напред", разказа Георги Радев, който е и член на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).
Още от дете Таня е редом до баща си и му помага с работата. Питаме я - какво е да си дете на земеделц?
"Прекрасно нещо. Това е неописуемо щастие, което не може да се опише точно. Опитвам се да помагам колкото мога повече, за да мога да не му е толкова трудно, колкото е по принцип", споделя Таня Радева.
Младата дама е само на 13 години, учи в Средно училище “Константин Константинов”в Сливен. Интересно ни е обаче как вижда пътя си на развитие?
"След 7 клас ще се преместя в друго училище. Ще вляза в Икономическия техникум, за да изляза с професия, която е свързана със земеделието. И после в Пловдив", обясни тя.
Иска да учи в Аграрен университет - Пловдив, специалност Растителна защита.
"Каза ми - татко, искам да уча нещо, за да мога да ти помагам. И темата приключи до тук. Искам да уча нещо, с което да ти помагам, да съм ти полезна и после да продължа напред. За мен това е достатъчно", добави Радев.
А тези думи правят Георги Радев изключително горд.
"Аз затова й позволявам да навлиза в производството, независимо, че е толкова малка. Но се надявам и призовавам и колегите ми, които са като мен да го правят, защото в крайна сметка идва един момент, в който родителите в представата си да направят възможно най-лесен живота на децата си, ги разглезват много и в един момент те не знаят какво е да се бориш, да работиш, да развиваш нещо, а го получават на готово. И изведнъж бум - 10 000 дка или 20 000 дка - една голяма фирма и детето казва аз съм тук човекът, докато то няма хабер как се създава това, как се работи и въобще процеса на работа. При нас не е така. Аз започвам от най-нисшето ниво - почистване на складове, докато стигнем най-отгоре. Сега сме на средните нива", обяснява фермерът.
Дори само на 13 години Таня Радева вече има солиден опит зад гърба си и е видяла много от трудностите, с които се сблъскват фермерите в ежедневието си.
"Почти всичко съм видяла. Сигурна съм. Цяло лято съм при тати. Цялото лято изкарах на полето без да изляза. Аз от малка съм с него. Където е той, там съм и аз. От малка съм на полето, няма и да ми омръзне да съм там", разказа Таня.
Таня Радева: Никога не съм си представяла, че ще работя нещо друго. Никога.
Питаме младата дама какво би казала на своите връстници - деца на фермери или пък не, които се чудят дали да се захванат със земеделие?
"Бих им казала да продължат това, което родителите им са започнали да правят и се трудят да го вдигнат нагоре. Много хора не обичат да са на полето. Не обичат да се цапат. Не обичат да се возят в трактор, комбайн. Не е за всеки, но бих им казала да опитат и ако им хареса, да продължат.
За мен е удоволствие. Това ми е тръпката. Да отидеш на полето, да се качиш в трактора или в комбайна и света свършва. Време няма. Час няма. Няма нищо. Докато не си свършиш работата, не слизаш от техниката. Просто няма как", категорична е младата дама.
А Георги Радев е категоричен.
"В един момент аз ще й бъда рамо, както тя сега е за мен. Новите технологии, които сега навлизат вероятно ще помагат на младите страшно много. Но начина, по който се развиват в момента нещата, не е на добре. Много хора се самозабравят в един момент. Ние в момента учим нашите деца, дай боже и те да научат своите деца, за да знаят какво са имали и как са го постигнали.
Ако искаме българското земеделие да оцелее и да се развива - трябва да го предадем напред към децата си", заключи Георги Радев.
;void(0);){kind=link}