Спанакът е сравнително студоустойчив, но мястото където ще се отглежда трябва да бъде запазено от силните ветрове и добре огрявано от слънцето. На такива места расте непрекъснато, по-малко страда от ниските температури и може да се прибира през зимата и много рано през пролетта. Почвата където ще се отглежда спанака трябва да се обработи веднага след прибиране на предшественика.



 



Прави се дълбока обработка и ако предшественикът не е бил торен с органичен тор, мястото се наторява с полуразложен оборски тор – 3-3,5 т/дка. Необходимо е да се внесат и минерални торове 10-15 кг/дка, амониева селитра, 40-50 кг суперфосфат и 10-15 кг калиев тор на декар. Преди сеитба мястото се подравнява и полива. Подготовката и основното торене на почвата трябва да се съобразят и с основната култура, която ще се отглежда след спанака.



 



За да се получи реколта през есента, спанакът се сее в края на август и в началото на месец септември. Най-късният срок за засяване на спанакът трябва да се избира, така че до настъпването на зимата растенията да образуват 3-4 листа. За да има реколта през зимата и рано през пролетта, спанакът трябва да се сее от втората половина на септември до края на октомври. При по-късна сеитба растенията не се вкореняват добре и лесно измръзват. За пролетно засяване на спанака може да се осъществи при първата възможност за работа на открито – към края на февруари или в началото на март. Колкото по-късно е сеитбата през пролетта, толкова по-голяма е вероятността от преждевременно стрелкуване на растенията.



 



Спанакът се сее разпръснато или на редове, в плитки браздички. Разстоянието между редовете е около 15 см. При редова сеитба на спанак браздичките се зариват с гребло, като семената се покриват с по-влажна почва. За да се получи подходяща гъстота на растенията, на 1 дка не трябва да се сеят повече от 1,2-1,5 кг. семена с нормална кълняемост 90-5%. Неравномерното поникване на семената може да се дължи на ниската кълняемост на семената, на недобра обработка на почвата или на почвено засушаване.