Пиперът се цени заради много високите хранителни, диетични и вкусови качества, които притежава. Те се определят от съдържанието на захари (глюкоза, фруктоза, захароза), киселини, минерални соли, витамини и пектинови вещества. По съдържание на витамин С се нарежда на първо място сред зеленчуковите култури и дори превъзхождат 4-5 пъти лимоните. Установено е, че червените плодове на пипера съдържат от 300 до 450 мг рутин, който притежава Р-витаминна активност и е особено ефективен при повишено кръвно налягане и за заздравяване на рани.
Пиперът е зеленчукова култура от сем. Картофови. При нашите климатични условия е едногодишно растение, а в условията на страните от тропичните райони пиперът се развива като многогодишно растение. Кореновата система на пипер е брадеста, със слаба възстановителна и усвоителна способност. Тази особеност обуславя големите изисквания на пипера към предшественика, типа и структурата на почвата, водния и хранителния режим. Стъблото е тревисто, не е овласено и е с няколко разклонения, в зависимост от сорта. Разклоненията определят хабитуса, т.е. формата на растенията. Тя бива чашовидна или чадъреста. При по-възрастните растения основата на стъблата вдървесинява. По възлите на някои форми се наблюдава антоцианово (виолетово) оцветяване. Листата са прости, със заострен връх и асиметрична основа. Цветовете са двуполови. Плодовете на пипера имат различна форма: конусовидни (капии), доматовидна (ратунди, по-популярни като камби), кубични (долма, т.н. "чушки за пълнене"), рогообразни, черешовидни. Семената са плоски, жълти. При обикновени условия запазват кълняемостта 3-4 години.
Пиперът се отнася към топлолюбивите зеленчукови култури. Оптималната температура за растежа и развитието му е в интервала 18-25°С. Температури над 35°С и под 15°С забавят развитието и предизвикват окапване на цветовете и завръзите. Пиперът е светлолюбиво растение и не понася засенчване. Предпочита умерена почвена влажност - 70-80% от ППВ. Преовлажняването води до завяхване на растенията и е предпоставка за появата на заболявания по кореновата система. Оптимална влажност на въздуха - около 60%. За своето нормално развитие пиперът изисква структурни, влагоемни почви с високо съдържание на хумус и хранителни вещества.
Най-добри предшественици са зеленчуците от сем. Бобови и сем. Тиквови. Пиперът не понася да се отглежда сам след себе си, както и след домати и патладжан. В нашата страна са обособени следните производствени направления: ранно полско производство на пипер, средно ранно полско производство на пипер и производство на червен пипер за мелене.
За ранно полско производство на пипер се отглеждат сортовете: Златен медал 7, Бяла капия, Хебър, Сиврия 600, Джюлюнска шипка. За средно ранно полско производство на пипер разнообразието от сортове е по-голямо. Най-широко е застъпена групата на капиите - Куртовска капия 1619, Софийска капия, Капия УВ (Вертус). В това производствено направление се отглеждат и ратундите (камбите) - Български ратунд, Рубин. Не им отстъпват и популярните и обичани сортове пипер Чорбаджийски и Бяла шипка. Сортове за млян червен пипер - Гороглед 6 и Букетен 50.
За ранното полско производство на пипер семената се засяват в края на януари и началото на февруари в отопляеми оранжерии. За 1 м2 са необходими 6-8 г семена. Семената поникват след 8-10 дни. При образуване на втори същински лист (фаза "кръстосване") растенията се пикират в отопляеми култивационни съоръжения на разстояние 8x8 см. Засаждането на растенията на постоянно място се извършва, когато температурата на почвата в слоя 10 см е 16-20°С и е преминала опасността от късни пролетни слани. Най-често това е периодът 25 април - 5 май. За средно ранното полско производство на пипер се отглежда непикиран разсад в полиетиленови оранжерии и тунели. Сеитбата се провежда през първата половина на месец март. Сеитбената норма е 10-12 г/м2. Засаждането е от началото до средата на месец май. Пиперът се отглежда браздово по схема 60х15 см по едно растение и 60х20-25 см по две растения. Възможни са и следните схеми на отглеждане на пипер при профилирана повърхност: 80+40+40х15 см и 70+45+45х15 см. В практиката се прилага и двуредова лента - 100+60х10-12 см и 90+70x10-12 см.
В процеса на отглеждане на пипер основен технологичен момент е поливането. За успешно производство на пипер много важно условие е поддържането на оптимален поливен режим на пипера. Задължително е да се вземат под внимание някои принципни постановки: поливките на пипера да се извършват с оптимални поливни норми; да се поддържа почвена влажност без резки колебания - без заливане и преовлажняване на почвата и растенията. За създаване на по-рохкав слой около кореновата система и в известна степен предпазване на растенията от болести, е препоръчително след всяка поливка да следва окопаване с леко загърляне на кореновата шийка. При отглеждане на пипер на лехо-браздова повърхност - възстановяване на почвения профил и на височината на лехата.
Беритбите на пипера започват, когато плодовете добият типичния за сорта размер и форма, с добре изразени вкусови качества. Първата беритба при ранните сортове пипер е в началото на юни. Средно ранният пипер първоначално се бере в т.н. технологична зрялост (зелен), а след това се оставя да почервенее, т.е. да достигне ботаническа зрялост. Плодовете зреят до падането на първите слани през есента.
;void(0);){kind=link}