Киселецът (Rumex acetosa) е пренесен в Европа от Азия. Отглежда се във всички страни на Европа и Северна Америка. Има селекционирани много сортове. Той е един от най-ранните пролетни зеленчуци. Използват се свежите листа за салати, супи, пюре, гарнитури и като подправка на зеленчукови консерви. Листата са богати с витамини (С, В1, В2, РР, каротин), белтъчни вещества, минерални соли на калия, желязото и фосфора, ябълчена, лимонена и янтарна киселини.
Киселецът е многогодишно растение с месест вретеновиден корен. Листата са цели, копиевидни и яйцевидни, светло- и тъмнозелени, с дълги дръжки, събрани в стелеща се или приповдигната розетка. Дръжките и нерватурата им са с червен пигмент под влияние на ниските температури. Цветовете са малки, червеникави, събрани в съцветие-метлица. Стъблото достига височина 50-70 см. Плодът е орехче, с кафяв цвят, блестящо, тристенно, дълго около 2 мм. Семената имат кълняемост 80-90%, която се запазва 3-4 години. Теглото на 1000 семена е 0.8-1.2 гр., а в 1 кг има 1-1.5 млн. семена.
Киселецът се отглежда на едно място 3-4 години. Размножава се от семена и вегетативно. Растенията не са взискателни към почвата, но когато се отглеждат на бедни и сухи места, листата издребняват и загрубяват. Когато неблагоприятните почвени условия са съчетани с висока температура, растенията много бързо преминават към генеративна фаза. При нормални условия те образуват цветоносно стъбло през втората година. Киселецът не е взискателен към светлината и може да се отглежда като подкултура или в по-засенчени участъци. Като многогодишна култура изисква ежегодно торене с органични минерални торове, за да се осигури по-богата и качествена реколта от листна маса.
Киселецът е от род Rumex. В Европа, Азия, Америка и Африка като киселец се използват и други, предимно диви форми. Сортовете киселец се различават предимно по цвета на листата.
Обикновен киселец. Има копиевидни тъмнозелени листа и дръжки. Добивен и студоустойчив сорт. Растенията зимуват добре без повреди.
Лионски киселец. Има едри, месести, тъмнозелени, широко яйцевидни листа.
Майкоопски киселец. Има едри зелени листа. Добивен и зимоустойчив сорт.
Местен киселец. Има копиевидни светлозелени листа, които често имат червеникав пигмент под влияние на ниските пролетял и есенни температури.
Киселецът може да се засява на полето от ранна пролет до късна есен. Пролетните посеви презимуват много добре. Есенните се извършват по-рано (септември-октомври), за да могат растенията до зимата да оформят по-едра розетка. Киселецът може да се отглежда на всякакви почви, когато са добре обработени, запасени с влага и хранителни вещества. През есента ежегодно се тори с 2-3 тона на декар оборски тор, 50-60 кг суперфосфат и 40-50 кг калиев сулфат на декар, а през вегетацията растенията се подхранват с 20-25 кг амониева селитра на декар. Подхранването се извършва рано напролет и след всяка беритба. Амониевата селитра може да се замени с оборски тор.
При редови посеви при междуредово разстояние 40-50 см подходяща сеитбена норма е 0.5 кг семе на декар. Семената на киселеца поникват при 2-3°С за две седмици и листната розетка нараства бързо при благоприятни условия, които се осигуряват с редовно поливане, плевене, окопаване, подхранване с минерални или органични торове.
Когато киселецът се размножава вегетативно, туфите се изваждат през есента, разделят се на щеклинги с добре оформени 5-6 коренчета и се засаждат редово на 40-50 см между редовете и на 10 см в реда.
С беритбите през втората и следващите години не трябва да се закъснява, защото растенията са склонни да образуват цветоносно стъбло. При добре оформена розетка се изрязват всички листа на височина 4-5 см над вегетационния връх и на пазара се предлагат като спанака.
Киселецът може да се отглежда и в култивационни съоръжения - парници, оранжерии и тунели. За целта се използват растения, извадени през есента. В съоръженията щеклингите се засаждат гъсто (5x5 см) и листата се изрязват млади, с по-малки размери. Грижите за тези посеви се състоят в максимално задоволяване на растенията с влага и хранителни вещества в най-достъпна форма и с топлина и светлина.
През втората и следващите години от участъците, определени за производство на семена, листната маса не се изрязва. Растенията образуват цветоносно стъбло през май, а семената узряват през юли. Семенниците се изрязват наведнъж във восъчна зрелост на семената и се досушават на сянка, след което се очукват или се вършеят. От декар се получават 30-40 кг семена.
;void(0);){kind=link}