Важното стопанско значение на фасула се определя от високите вкусови и хранителни качества на плодовете и семената му и от способността на растенията да подобряват почвеното плодородие. За нашия народ той е една от любимите растителни храни.
Изследване на фасулите в личните градини показва, че в България и сега, както и в миналото, има голямо разнообразие от местни сортове.
В местния сортов състав се извършват непрекъснати промени. Разменят се семена, внасят се нови сортове, други се изоставят. Движението на сортовете тук се извършва в зависимост от желанията и съображенията или от умението за подбор на зеленчукопроизводителите. Днес в страната ни се отглеждат над 60 местни сортове градински фасул. Те представляват забележително многообразие по външен вид, ранозрелост, устойчивост на болести и вкусови качества. В редица райони и селища се запазват едни от най-старите сортове фасули. Грижливи стопани, ценители на традицията, старателно ги предават от поколение на поколение. Под влияние на условията и на съзнателния или несъзнателен подбор повечето от старите сортове фасул са се разпаднали на различни форми или сортове с нови признаци. Те са различно разпространени, като някои се срещат съвсем рядко. Един от по-широко разпространените е сортът Бял едър облец (Бял тлъстак, Голобан). Събраните сведения за него говорят, че е един от най-старите местни фасули, внесен през турското робство. Отглежда се в Пернишка, Софийска, Кюстендилска и други области. Въпреки че се наблюдават известни различия по селища и домакинства, общо взето качеството на чушките и семената му е превъзходно. Местният сорт Червен градински (Ален вейков, Червенки) се отнася към първите известни фасули в Европа. У нас се отглежда отдавна, предава се като скъп спомен от баби и прабаби, но се среща вече много рядко. От сорта Вязан боб (Пилешник) се намират само единични растения в Благоевградска и Кърджалийска област. В народната памет е запазен като един от най-старите или дори най-стария боб по нашите земи. Широко известният Райкин боб (Стамболец, Черкезки) принадлежи към най-разпространените фасули по земното кълбо. В Европа е проникнал през XVIII век под различни названия. От него са възникнали и създадени многобройни сортове и форми, застъпвани предимно в домашните градини благодарение на добрата му приспособимост към условията и високото качество на плодовете и семената.
Старите местни сортове в личните стопанства обикновено имат много названия. Например сортът Златен боб е известен още като Златна корона, Царска корона, Златен безжил, Райски боб, Владишки, Боден боб, Маслен бурджак, Планински боб, Балкански, Испански и т.н. Той се отнася към най-разпространените и любими фасули в нашите градини. Известен и тачен е и сортът Базов боб, наричан още Бозак, Сивко, Сур капуш, Плав връшняр, Кулов боб, Родопски папуряк, Български немец, Хилядник.
Друга група сортове според събраните данни са се появили в страната ни в по-ново време. Те обикновено са по-еднородни и изравнени, но са загубили първоначалните си названия, както и родословието си в зависимост от оценката, която получават, както и от популяризирането им. Разпространени са в различна степен. Например сортът, получил местно название Кощав боб (Пуклив), в последните 25-30 години се разпространява във все повече селища. Затова спомагат отличното качество на плодовете му, добрата родовитост, както и сведенията за лечебните му свойства при бъбречни болести. Подобно на него сравнително бързо се разпространяват и други сортове като Булчин боб, Кафявоточков, Червеношарен лозар, Едър благуш и други.
При изучаването и систематизирането на местните сортове се оформя и трета група, за които може да се предполага, че са възникнали на място, т.е. че са създадени от неизвестни народни селекционери. В миналото се е считало, че така се е появил сортът Майчин боб (Бибенки, Шарено корме). Такива предположения може да се направят за чудесния местен сорт Масленко, подобен на Ерусалимски, за Калинка боб, сходен със стария сорт Алено папуре и др.
Многообразието от местни сортове и форми при фасула в страната ни е едно голямо народно богатство, което трябва да се цени и пази. Съществува реална опасност от изчезването на ценни местни сортове или форми. Необходими са много грижи и внимание за опазването и съхраняването на местния материал.
;void(0);){kind=link}